Скална зидарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Скална зидарка
Sitta neumayer.jpg
Скална зидарка (Sitta neumayer)
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Sittidae Зидаркови
род: Sitta Зидарки
вид: neumayer Скална
Научно наименование
Уикивидове Sitta neumayer
Michahelles, 1830

Скалната зидарка (Sitta neumayer) е дребна пойна птица срещаща се и в България.

Физическа характеристика[редактиране | edit source]

Дължина на тялото - 14 см. Отгоре е светлосива с черна презочна ивица, а отдолу е бяла с жълто-кафяви слабини, без пъстрини. Младите имат по-пухкаво оперение и светла гръбна страна.

Разпространение[редактиране | edit source]

Средиземноморски вид, чийто гнездови ареал обхваща Югоизточна Европа, Турция, Израел, Иран, Ирак, Кавказ.

В България е постоянен вид. В миналото се е срещал в Родопите и Югозападна България ; в Рила на около 2200 m н. в.; в Пирин на около 2000 m н. в. и Кресненското дефиле ; около р. Струма при местн. Рупите ; в южните части на Кресненското дефиле ; при гара Крупник ; в ниските части на планините Огражден, Малешевска, Пирин и Родопите . Сегашното разпространие включва скални терени в Източни Родопи ; Западни Родопи – по-често в ниските части на Дъбраш ; в Триградско-Ягодински район ; местн. Караджов камък и др. В Югозападна България се среща по поречието на р. Струма – около местн. Рупите, Кресненското дефиле и др., като на север достига Земенския пролом; по р. Места – под с. Елешница, прохода Момина клисура и др. Гнезди и в ниските части на Пирин, Западна Рила, Огражден, Малешевска и Влахина . Числеността е около 600 двойки .

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

През размножителния период обитава скални масиви с оскъдна растителност. През зимата слиза в по-ниски райони и се придържа към проломи, дефилета, карстови терени.

Размножаване[редактиране | edit source]

Размножава се по отвесни скали – от 2–3 m до няколко десетки метра височина. Гнездата са в дупки, цепнатини и др.; рядко в зидове на постройки. Отпред гнездовата камера е затворена с преграда от слепена кал и камъчета, в която има кръгъл входен отвор. През април снася 6–13 бели яйца с ръждивокофяво напетняване. Малките се излюпват след 15–18 дни, престояват в гнездото около 28 дни. Годишно има по 1–2 люпила. Храни се с насекоми, през есента и зимата – със семена и плодове.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Червена книга на Република България. Скална зидарка. Посетен на 22 март 2012