Станово (Лъгадинско)
| Станово Στάνοβο | |
| — село — | |
  Станово  Станово  Станово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Лъгадина |
| Население | 0 души |
Станово или Станево (на гръцки: Στάνοβο) е бивше село в Гърция, на територията на дем Лъгадина (Лангадас) в област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено близо до западния бряг на Лъгадинското езеро (Корония), южно от Каваларци, в подножието на едноименния връх Станово.
В Станово са запазени развалините на поствизантийската църква „Свети Георги“.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селото вероятно е средновековно. Споменава се като Истанова, Ситана, Станево. В XVII – XVIII век е регистрирано в османски документи като чифлик в каза Солун, нахия Лъгадина.[2]
Според Васил Кънчов:
| „ | Селото Станево или Ситана е полупогръчено.[3] | “ |
Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ситана (Станево) живеят 100 жители гърци християни.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Станово (Stanovo) има 85 гърци.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Καβαλάρι // Δήμος Λαγκαδά. Архивиран от оригинала на 2013-04-20. Посетен на 8 юни 2014.
- ↑ Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXI. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 70.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
