Стефан Косача

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
((sr)) Същинските сръбски земи върху/и територията на днешна Сърбия с Войводина и Косово
Моравското деспотство, Кралство Босна, Херцеговина и Черна гора в периода на османското им завоюване през 15 век - хронология

Стефан Вукшич Косача (на сръбски: Стефан Вукчић Косача, Stefan Vukčić Kosača; 1404 - 22 май 1466 г.) е основател на херцогството на Свети Сава или както е известно от историята - Херцеговина, понеже се провъзгласил за войвода на тази земя, или по западен тертип Херцог на Свети Сава.

Най-видният представител на фамилията Косача и основател на херцогството, разширява семейното си владение в годините 1441-1443 с Омиш, Полиц, Требине, Клобук. През тези три години, както и през следващата 1444 г., използвайки заетостта на деспот Георги с похода на Ян Хуниади и Владислав Варненчик през българските земи с цел изгонването на османците от Балканите и снемане на претенциите към Константинопол, Стефан Косача завзема и част от владенията в Зета на деспота. Стефан Косача превзема Подгорица с крепостите Медун и Соко, както и Бар на адриатическото крайбрежие. Косача застрашен от зетския владетел Стефан Църноевич, който му отнема Бар и Омиш, влиза в съюз с босненския крал Стефан Томаш. В знак на постигнатия съюз се жени за дъщерята на босненския крал Катерина (1446), който династичен акт се счита до днес за символичното обединение на Босна и Херцеговина.

На 15 февруари 1444 г. Стефан Косача сключва договор с Алфонсо V, крал на Арагон и Неапол, по силата на който се признава за негов васал си в замяна за помощта на краля срещу враговете Стефан, а именно крал Стефан Томаш от Босна, войводата Иваниш Павлович и Венецианската република. С този договор, Стефан се задължава да плаща редовната годишна васална вноска към Алфонсо, вместо към Османския султан, както било до онзи момент.

През 1448 г. заставайки на страната на османците и деспот Георги срещу Кралство Босна, се провъзгласява в Милешево над гроба на свети Сава за негов православен войн и влиза в конфликт за наследството му срещу босненския крал и кралство. Територията под негов контрол става известна на света като Херцеговина и се простира от река Лим и Цетине на югоизток до Которския залив и Рама на северозапад. Владее тази област като независим владетел. Стремежът му е да установи икономическа самостоятелност и независимост на областта, полагайки значими усилия за превръщането на Херцег Нови в морски и търговски център. Влиза в спречквания и интриги с Котор и Дубровник в годините 1451-1454, като към тях са въвлечени по един или друг повод и босненския крал Стефан Томаш, синът му Владислав, властелите Влатковичи и други османски васали. Благодарение на изпратената османска военна помощ за него успява да се наложи над опонентите си, помирявайки се с Владислав и Дубровнишката република. След като османците предявяват претенции за владението му, влиза в стратегически съюз с новия босненски крал Стефан Томашевич (1461). След завземането на Босна от османците през 1463 г., неговото владение поетапно е овладявано и разделяно от 1465 г. измежду съседите му. Към Османската империя са присъединени Хум и Подринието, а към Венецианската република районът по поречието на Неретва.

Към края на живота си, херцогът на Свети Сава владее само една тясна крайбрежна ивица с Херцег Нови, която е извесна в историята като Стара Херцеговина.

Цялата област, известна като Херцеговина пада под османска власт през 1483 г.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]