Стоян Илиев (футболист)
 Стоян Илиев | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Лисика | ||||||||
| Роден | 2 януари 1953 г. | ||||||||
| Пост | Ляво крило | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Стоян Илиев (роден на 2 януари 1953 г.), известен с прякора Лисика, е бивш български футболист, ляво крило. Легенда на Дунав (Русе), където преминава почти цялата му състезателна кариера. Синът му, Илиян Памуков, също е бивш футболист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Илиев постъпва в ученическа възраст в школата на Локомотив (Русе). Дебютира за първия състав на 16-годишна възраст в мач от Северната „Б“ група срещу Спартак (Варна).[1] Малко след това обаче преминава в Дунав (Русе).
Дебютира за първия състав на Дунав в „A“ група през 1971 г. През сезон 1973/74 става голмайстор на Северната „Б“ група с 16 попадения, колкото има и съотборникът му Никола Христов. Играе за русенци в продължение на 11 години. Записва общо 133 мача с 25 гола в „A“ група и 165 мача с 43 гола в „Б“ група. Участва в два мача в Купата на УЕФА през есента на 1975 г. срещу Рома.[2]
В началото на 1976 г. записва 3 мача за националния отбор – три контроли срещу Япония по време на турне на България в Страната на изгряващото слънце.
През 1982 г. преминава в Черноломец (Попово). Играе два сезона за клуба в Северната „Б“ група.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Стоян Илиев - Лисика: При победа производителността на труда скачаше с 30% utroruse.com 24 април 2020 г.
- ↑ Профил на Стоян Илиев worldfootball.net
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Профил на Стоян Илиев в сайта eu-football.info