Тавор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тавор

Таво́р (на иврит: הר תבור; на гръцки: Όρος Θαβώρ; на арабски: جبل الطور - Джебел-ал-Тор) е възвишение с надморска височина от 588 м в източната част на Изрелската долина - Долна Галилея, разположена на 9 км югоизточно от гр. Назарет в Израел.

Христианската традиция я счита за мястото на Преображение Господне (според алтернативната версия на някои изследователи Исус Христос се е преобразил на север в планината Хермон). На възвишението има два християнски манастира - православен и католически, всеки един от които претендира, че на неговото място се е състояло Преображението.[1]

Етимология и история[редактиране | edit source]

Тавор, 1851 г.

Тавор (също и табур) означава - пъп, център. Тавор се упоменава в Библията като граница между земите на три от Израилевите колена: Завулоновото, Исахаровото и Нефалимовото (). По-късно по времето на съдиите, Варак е съпровождал пророчицата Девора. Начело на 10-хилядна войска по пътя от Тавор към потока на Кисон разбива войската на Сисар, военачалник на асирийския цар Явин (). Тук загиват и братята Гедеон, съсечени от медиамските царе Зевей и Салман ().

Тавор от времето на Антиох III Велики (218 г. пр.н.е., т.е. от началото на Втората пуническа война, когато Ханибал преминава Ебро) до разрушаването на Втория храм от Веспасиан, е служела за укрепен пункт по времето на юдейско-римските войни. Именно тук римският проконсул Габиний разбива юдейските сили на големия син на Аристобул - Александър, бягащ от плен и предизвикал последното огнище на съпротива срещу римското господство над Юдея.

По времето на първата юдейско-римска война, възвишението Тавор в продължение на 40 дни е здраво укрепен пункт. Начело на еврейските сили по него време срещу легионите под командването на Васпесиан е авторът на "за господството на разума".

Укреплението е окончателно разрушено и сравнено със земята при управлението на империята от Адриан.

Майката на Константин Велики - Света Елена (по други източници - византийците) издигат през 4 век храм посветен на апостолите Апостол Петър, Яков Зеведеев и Йоан Богослов, а според други сведения — Исус Христос, Моисей и Илия. По-късно през 8 век на Тавор е имало манастир с църква. Дълго време на мястото на развалините на този храм, византийския епископ ежегодно e изнасял литургия, а по-късно по времето на кръстоносните походи на това място са произнасяли литургия и католически свещеници. Кръстоносците възстановяват на Тавор укреплението, а под него е преминавал стария главен римски път Via Maris, свързващ Египет с Дамаск. Танкред, герой на първия кръстоносен поход (1088—1112), построява на възвишението църква, а монасите клюнийци основат и манастир. По-сетне султан Бейбарс, в 1263 г., използвайки сарацините разрушава християнските постройки със светини, а християните са изгонени от мястото.

Наполеон Бонапарт по време на похода си в Сирия през 1799 г., недалече от Тавор удържа победа над дамаския османски паша Абдала. Французите дават по-малко от 300 убити и ранени, като се избавят от разгром обсаждайки Акра.

В началото на 20 век на Тавор са издигнати 2 нови манастира, православен (на мястото на старата византийска църква) и католически (на мястото на манастира Танкред).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Виж на руски: прот. П. Солярский, «Опыт библейского словаря собственных имён» (т. IV, СПб., 1884); С. Терновский, «Очерки из церковно-исторической географии» (Казан, 1899).

Вижте също[редактиране | edit source]