Тасманийски дявол
| Тасманийски дявол | |||||||||||||||||||||||||||||
 |
|||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | |||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Застрашен[1] |
|||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||||||
 Sarcophilus harrisii(Boitard, 1841) |
|||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | |||||||||||||||||||||||||||||
 |
|||||||||||||||||||||||||||||
Тасманийски дявол е най-големият месояден торбест бозайник. Той е рядък изчезващ вид, който може да се открие само на австралийския остров Тасмания.
Съдържание |
Общи сведения [редактиране]
Тасманийският дявол има черна козина с бяла ,,якичка" около врата. На големина може да се сравни с малко куче териер, има солидно и яко тяло тежащо между 6 и 8 килограма. Има голяма глава с много силни челюсти с остри зъби, тъмни очи и заострени розовеещи уши, които стават червеникави, когато е ядосан поради увеличен кръвен поток.
Доста са шумни, особено когато защитават територията си от други екземпляри. Издават различни видове силни звуци от лай до скимтене, ръмжене и писък. От тези звуци и от вида им идва и тяхното име.
Разпространение [редактиране]
Среща се само на остров Тасмания в Австралия. Живее в крайбрежните твърдо листни вечно зелени гори и евкалиптови гори на острова.
Начин на живот [редактиране]
Има нощен начин на живот. Тъмната му козина му позволява да се слива със средата в нощта. През деня спи в бърлога, направени в кухи дънери или естествени пещери покрити с листа и трева. Тасманийските дяволи живеят сами и са плахи животни.
Размножаване [редактиране]
Малките се раждат крайно дребни и неразвити и майката ги доотглежда подобно на другите двуутробни в кожената торба на корема си.
Хранене [редактиране]
Тасманийският дявол е месоядно животно. Най-често се храни с мърша на умрели животни. По природа не е агресивен, освен когато защитава плячката си. Благодарение на големите си мощни челюсти успява да чупи кости на плячката и да поглъща цели трупове с месото, козината и костите, така че да не остане нищо от трупа. Освен с мърша се храни и с убити от него змии, птици, гризачи, гущери и други по-малки от него животни.
Допълнителни сведения [редактиране]
След пристигането на европейците в Австралия, числеността им започва рязко да се снижава, защото не могат да издържат конкуренцията на внесените плацентни бозайници, които заемат същата екологична ниша.
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) Hawkins, C. E., McCallum, H., Mooney, N., Jones, M.; Holdsworth, M.. Sarcophilus harrisii. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 26 Януари 2011.
