Теруо Накамура
| Теруо Накамура | |
| японски редник | |
| Звание | редник |
|---|---|
| Години на служба | 1943 – 1974 г. |
| Служи на | Японска империя |
| Род войски |  Императорска армия на Япония |
| Битки/войни | |
| Дата и място на раждане | 8 октомври 1919 г.
с. Торан, Тайван, Японска империя |
| Дата и място на смърт | |
Теруо Накамура (на японски: 中村 輝夫 Nakamura Teruo) (8 октомври 1919 – 15 юни 1979) е редник от Императорската японска армия, участвал във Втората световна война, който отказва да се предаде до 1974 г. Това е последният предал се войник от японската армия след края на войната през 1945 г.
Накамура е от коренното население ами и е роден на остров Тайван по времето, когато той е под владичеството на Японската империя. Името му на езика ами е Атун Палалин.[1]
Военна служба[редактиране | редактиране на кода]
Роден през 1919 г., Накамура влиза в доброволческите части на Императорската японска армия през ноември 1943 г. След това е позициониран на остров Моротай в Индонезия, малко преди островът да бъде превзет от съюзническите войски през септември 1944 г. в Битката за Моротай. През март 1945 г. е обявен за мъртъв.
След превземането на острова, Накамура живее с други японски войници в нелегалност на острова до 1950-те години, като през дълги периоди живее и сам. През 1956 г. той изоставя останалите японски войници на острова и започва сам да строи малък лагер, съставен от малка колиба в оградено поле, с размери 20 x 30 метра.[2]
Откриване[редактиране | редактиране на кода]
Колибата на Накамура е открита случайно от пилот през 1974 г. През ноември 1974 г. японското посолство в Джакарта моли за помощ индонезийското правителство, за да организира операция по търсенето на войника, която е проведена от индонезийските военновъздушни сили на о. Моротай и завършва с ареста на Накамура от индонезийски войници на 18 декември 1974 г. Той е транспортиран в Джакарта и хоспитализиран там. Новините за намирането му достигат Япония на 27 декември 1974 г. Накамура решава да бъде репатриран в Тайван, където и умира от рак на белия дроб пет години по-късно, през 1979 г.
Репатрацията на Накамура и възприятието му от японското общество се различават значително от други подобни случаи, като този на Хиро Онода, който е намерен няколко месеца по-рано. Една причина за това е въпросът за националността му. Той е роден в Тайван и е етнически ами, което означава, че по закон е без гражданство. Въпреки че въпросът за националността е от голямо значение за японското общество по онова време, японското посолство в Джакарта му предлага да бъде репатриран в Япония.[3] По време на залавянето му той не говори нито японски, нито китайски. От друга страна, докато Хиро Онода е офицер, Накамура е едва редник от японска колония. Това не предизвиква особен интерес, тъй като това по-скоро би повдигнало темата за японския колониализъм по времето на войната.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((en)) JAPAN: The Last Last Soldier?
- ↑ Webb, William. No Surrender!: Seven Japanese WWII Soldiers Who Refused to Surrender After the War. CreateSpace Independent Publishing Platform. ISBN 978-1500527013. с. 74.
- ↑ Trefalt, Beatrice. Japanese Army Stragglers and Memories of the War in Japan, 1950 – 1975. Routledge, 2003. ISBN 9780415312189. с. 163 – 7.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Teruo Nakamura в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |