Тибул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Tibullus

Албий Тибул (на латински: Albius Tibullus, Tibull; * 55 пр.н.е.; † 19/18 пр.н.е.), е римски елегик, роден през 55 пр.н.е. от първоначално богат коннически род, който през гражданските войни е загубил голяма част от собствеността си. През 31 пр.н.е. той придружава своя покровител Месала в аквитанския поход. Неговото искане, да го придружи в Азия, той отхвърля първоначално, понеже обичал Делия (всъщност Плания), една либертинка в Рим, но накрая се решава да пътува. По пътя той се разболява и остава в Керкира. Върнал се в Рим и намира своята любима омъжена за един богаташ. Скоро след това той умира от мъка, малко след Вергилий, 19 или 18 пр.н.е.

Домиций Марс написва некролог за умрелия през 19 пр.н.е. поет Вергилий , в което се споменава и Тибул.

Произведения[редактиране | edit source]

Тибул е автор на две книги със стихотворения. Първата книга е издадена през 27 пр.н.е.

Илюстрация от Ото Шоф от модерното издание на книгата Tibulls Marathus-Elegien, Берлин 1928

Литература[редактиране | edit source]

  • Godo Lieberg, Tersus atque elegans maxime Tibullus. Testimoniensammlung zum Stil Tibulls von der Antike bis zur Gegenwart. Bochum 2009, 87 Seiten.
  • Sebastian Lamm, Augustus im Spiegel des Dichters Tibull. Analyse, Darstellung und Interpretation der Schriften Tibulls hinsichtlich des Wechselverhältnisses von Staat und Poesie. Berlin 2007, ISBN 3-86664-167-2.
  • Christoff Neumeister, Tibull. Einführung in sein Werk. Heidelberg 1986, ISBN 3-533-03770-3.

Външни препратки[редактиране | edit source]