Тихомир Каранов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тихомир Каранов
български лекоатлет и спортен педагог
Роден
Починал
неизв.

Тихомир Владиславов Каранов е български лекоатлет, педагог и треньор.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Каранов е роден на 23 юни 1916 година в град Кюстендил, България, в семейството на педагога Владислав Каранов (1880 – 1965). В 1935 година завършва Висшето училище за телесно възпитание в Германия. От 1931 до 1949 година е национален състезател по лека атлетика.[1]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година, през декември става член на Българската комунистическа партия. Доброволец е във войната срещу Германия и в 1949 година са му връчени българския орден „За храброст“ IV и II степен и съветския „Красная звезда“.[1]

След войната се занимава с педагогическа дейност. Въвежда нови методи за лечение на спортни травми чрез лечебни тренировки. В 1963 година е сред основателите на Школата за високо спортно майсторство „Чавдар“. От 1971 до 1977 година е методист в Центъра по спортна травматология в София. Спортен ръководител е на Ангел Колев, Йоана Мракова-Арсова, Вирджиния Михайлова и други около 40 майстори на спорта.[1]

В 1965 година става кандидат на педагогическите науки. В 1977 година му е присъдено званието „заслужил треньор по лека атлетика“.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Методика на тренировката“ (1948)
  • „Лечебна тренировка. Метод за лечение на травматичните заболявания у спортистите“ (1962)
  • „Натоварване и възстановяване“ (1971)

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветко
Стоянов
 
Елена
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Перса Протич
 
Иван Каранов
(1851 – 1928)
 
Ефрем Каранов
(1852 – 1927)
 
Ана Златкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Страшимир Каранов
(1881 – след 1947)
 
Любен Каранов
 
Владислав Каранов
(1880 – 1965)
 
Цветан Каранов
(1910 – ?)
 
Недка Каранова
(1885 – 1960)
 
Спиро Карамфилов
(1887 – 1934)
 
Радивой Каранов
(1891 – 1925)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Каранов
 
 
 
 
 
Тихомир Каранов
(1916 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
Ефрем Каранфилов
(1915 – 1998)
 
Лада Галина
(1934 – 2015)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Страшимир Каранов
(1954 – 2021)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 286.