Радивой Каранов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Радивой Каранов
български анархист
Роден
1891 г.
Починал
7 май 1925 г. (34 г.)

НаградиВоенен орден „За храброст“

Радивой (Рачо) Ефремов Каранов е български учител, анархокомунист.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Каранов е роден в 1891 година в град Кюстендил, България, в семейството на видния фолклорист от Кратово Ефрем Каранов (1852 – 1927). Завършва III мъжка гимнзия в София, където става анархокомунист. В 1907 година, като студент по славянска филология в Софийския университет, е начело на студентска манифестация и хвърля череп в градината на Двореца, заради което е осъден условно. Каранов е един от организаторите на освиркването на княз Фердинанд в 1907 година, вследствие на което възниква Университетската криза. В знак на протест Каранов участва във взривяването на новостроящия се дворец в Кюстендил. Фердинанд се отказва от сградата и тя става училище. Каранов е осъден на 5 години затвор, но поради избухването на Балканската война е амнистиран.[1]

В 1914 година е стажант-учител във Видин. След това е затворен в Софийския затвор, а в 1916 година е мобилизиран и участва в Първата световна война.[1] За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „За храброст“, IV степен.[2]

След войната става учител в Радомир, а в 1919 година – в Кюстендил. Заради убежденията му обаче е лишен завинаги от учителски права.[1]

Каранов владее много добре немски и руски и пише в „Работническа мисъл“, „Свободно общество“ и „Пламък“, на които сътрудничи и брат му Цветан Каранов. В 1923 година, по време на Септемврийското въстание, отново е затворен в Софийския затвор. В 1924 година се установява в София и работи в „А. Б. В.“ на Йосиф Хербст. Приятел е с Гео Милев, Антон Страшимиров и Николай Хрелков. Търсен от полицията, се укрива в Кюстендил.[1]

След Атентата в църквата „Света Неделя“, по време на така наречените Априлски събития, е арестуван и е убит в Дирекцията на полицията на 7 май 1925 година.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветко
Стоянов
 
Елена
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Перса Протич
 
Иван Каранов
(1851 – 1928)
 
Ефрем Каранов
(1852 – 1927)
 
Ана Златкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Страшимир Каранов
(1881 – след 1947)
 
Любен Каранов
 
Владислав Каранов
(1880 – 1965)
 
Цветан Каранов
(1910 – ?)
 
Недка Каранова
(1885 – 1960)
 
Спиро Карамфилов
(1887 – 1934)
 
Радивой Каранов
(1891 – 1925)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Каранов
 
 
 
 
 
Тихомир Каранов
(1916 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
Ефрем Каранфилов
(1915 – 1998)
 
Лада Галина
(1934 – 2015)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Страшимир Каранов
(1954 – 2021)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 286.
  2. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 120-121