Тих бял Дунав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„Тих бял Дунав“ е популярна българска маршова песен в чест на Ботевата чета и драматичното й преминаване през р. Дунав с парахода "Радецки". Създадена е по текст на Иван Вазов и музика – Иван Караджов.


Едноименното стихотворение е написано от Иван Вазов още през 1876 година "...при първата вест за минаването на Ботьова при Козлодуй...", както самият той си спомня. Музиката е композирана през 1909 г. от революционера, общественик и учител Иван Караджов, докато е бил преподавател в Солун, заради което е преследван от властите.


Скоро творбата се превръща в една от най-обичаните български патриотични песни, изпълнявана и като военен марш.


Първоначално се изпълнява в 2 мелодии и с изпяване на различни куплети. Оригиналният текст е от 22 куплета.


Текст[редактиране | edit source]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Целият текст на песента е поместен в Уикиизточник.


Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и "Радецки" гордо плува
по златни вълни.


Но кога се там съзирва
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.


Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.


Гордо Ботев там застана
младият им вожд –
па си дума капитану,
с гол в ръката нож:


– Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да леем днес.


Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.

Парахода остави ни

и по начин благ,
та дружината да мине
на родния бряг.
Капитана - немец същи -
отказва - тогаз
Ботев люто се намръщи ,
вика с бурен глас :
- Туй го искам,не се моля :
всички сте в плян .
Тук се гледа мойта воля,
аз съм капитан!
има още 13 куплета може да ги прочетете от
тази книга
на Иван Вазов стихотворения
на издателска къща хермес 2012 г.

Мелодия[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]