Триглав (парк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Триглав.

Национален парк „Триглав”
Triglav.jpg
Връх „Триглав”
Информация
Триглав (парк) (Словения)
Green 008000 pog.svg
Местоположение Словения, Юлийски Алпи
Данни
Площ 838 km2
Създаден 1961 г. разширен 1981 г.
Посетители 1 600 000 (2006 г.)
Уеб сайт http://www.tnp.si
Национален парк „Триглав” в Общомедия

Националният парк „Триглав” (на словенски: Tríglavski národni párk) е разположен в северозападна Словения, по-точно в Юлийските Алпи. Той е единственият национален парк в Словения и в него е в сила специален природозащитен режим, който е по-строг от този в защитените местности. На територията на парка преобладава високопланински карст. Растителността в парка е характерна алпийска растителност, макар че поради близостта на Адриатическо море и влиянието на средиземноморския климат в югозападната част на парка се среща и растителност, характерна за адриатическото крайбрежие. Площта на парка е 83 807 ха, най-високата му точка е връх Триглав (2864 м), а най-ниската – река Толминка (180 м).

Паркът носи името на Триглав – най-високия връх в Словения, който се намира почти в центъра на парка.

История[редактиране | edit source]

  • Замисъл за основаване: 1908
  • Основаване на Алпийски природозащитен парк: 1924 (площ 1 400 ха).
  • Преименуване в Национален парк „Триглав”: 1961 (площ 2 000 ха).
  • Разширяване на Националния парк „Триглав”: 1981 (площ: 83 807 ха).

Хидрология на Националния парк „Триглав”[редактиране | edit source]

В Националния парк „Триглав” има два по-големи извора:

  • на река Соча, която се влива в Адриатическо море
  • на река Сава, която тече по посока на Черно море

Предимно раздвиженият терен на планинския карст е причина за поява на редица постоянни водопади. Най-многобройни са по поречието на Соча.

Соча[редактиране | edit source]

Между върховете Мангарт (или Мангърт) (2 679 м) и Яловец‎ (2645 м) извира Лошка Коритница (Коритница). Притоците ѝ имат изключително раздвижено русло с множество водопади. Предилница[1] е десен приток на Коритница. Най-високият ѝ водопад е Пределски слап, над 50 м. Внимание заслужава и височината на Слап зароченца (водопада на годеника) (30 м) и Пошевни слап (полегатия водопад) (20 м).

Фратарница [2] е ляв приток на Коритница. Извира под връх Облица (2 246 м). Разликата във височината между извора на потока и устието му е около 1 000 м, въпреки краткия му път. Най-високият му водопад е Велики Дърсник (112 м), който се състои от три степени. В долината на река Лошка Коритница се намира леснодостъпният живописен водопад Скок (или Парабола, 48 м).

В долното течение на Коритница се влива доста мощният приток Можница [3] (познат в миналото като Немчля). Интересен е 18-метровият водопад Велики можнишки слап, който пада под естествен мост.

Река Коритница си пробива път през еднокилометров каньон между върховете Ромбон (2 208 м) и Кърнице (2 234 м). Известна е с 60-метровата дълбочина на коритото в протежение на 200 м. Най-добре се вижда от моста при крепостта Клуже.

През 1981 в Националния парк „Триглав” в включена и долината Трента. В долната си част, при село Соча се слива с местността Връсник, на изток, при селището Трента на Логу, достига до долината Задница, а на север преминава в долината Заподен. През долината Заподен тече Сухи поток [4]. В горното му течение е официално най-високият постоянен водопад в Националния парк „Триглав”: Слап под планино Запоток (водопадът под рида Запоток) (121 м). При вливане на Сухи поток в Соча, той донася по-голямото количество вода.

Малко над устието на Сухи поток, на височина 1 050 м, се намира карстовият извор на река Соча [5], който е популярна туристическа дестинация.

Любопитен факт: старото име на Соча в горното ѝ течение, между извора и Трента на Логу е било Шнита.

В тази част реката има и по-малки притоци. По дълбочината си е известен левият ѝ приток Млинарица [6]. Туристите имат достъп до долния водопад, висок 8 м и до 'входа' към ждрелото.

В близост се намира алпийската ботаническа градина Юлиана [7], в която са събрани над 1 000 растителни вида от алпийската флора, предимно от Юлийските Алпи. Над нея се издига Рдечи грабен, по който се спуска почти 200-метрова поредица от водопади.

Центътр на Трента е селището Трента на Логу. Над него се издига стръмният каньон Клома [8], по който се спуска буен поток. Той преодолява стръмнината чрез 200-метрова поредица от водопади, която по големия дебит може да се смята за 200-метров многостепенен водопад.

Източно от селището Трента на Логу в Соча се влива левият ѝ приток Крайцарица, която тече през долината Задница. Тук се намира и заслужаващият внимание Бели поток [9] със своя 15-метров водопад в долното си течение.

В долната част на долината Трента река Соча минава през местността Мала корита, под която от лявата страна се влива потока Връсник. Местността, през която тече потокът, също се нарича Връсник [10]. По своя път потокът Връсник е издълбал ждрело, което достига до 15 м дълбочина и дължина 150 м. По-надолу се намират водопадите. През дъждовния период във Връсник се влива ляв приток, буен поток, който образува висок над 100 м непостоянен водопад. В дълбоко ждрело като Връсник тече и неговия десен приток Сухи поток.

Изходен пункт към Крънското езеро [11] и към Крън [12] (2244 м) е от долината Лепена. Потокът Лепенца [13] извира в „басейн” с размери 1×1 м на височина 1 100 м, под връх Дебеляк (1 869 м). Този район през 1998 г. е сериозно засегнат от земетресение, така че водопадите и ждрелото под тях биват засипани. Натрупаният материал обаче бива бързо отнесен от водата в долината.

Потокът Шумник (Шуник) [14] е ляв приток на Лепенца. Той има твърде голям постоянен дебит. Спуска се през необичайни скални пластове. Изворите на река Толминка [15] и Задлашчица, известни с дълбоките си ждрела, се крият като „неизвестни” потоци.

Десният приток на Толминка, Леви и особено Десни Пшчак [16] образуват живописни водопади. В недостъпния каньон на десния приток на Задлашчица – Йелоушчък се крие своеобразен 20-метров „спирален водопад”.

Сава[редактиране | edit source]

На 500 м по-надолу от Черното езеро извира река Савица, със 78-метров водопад [17]. Тя продължава пътя си до едно езеро от ледников произход – Бохинското езеро, а от него – до река Йезерница, която след още 90 м течение се влива в Мостница, вливаща се в Сава Долинка.

Северно от Бохинското езеро се намира живописната долина Войе[18], през която тече Мостница [19], която освен с водопадите си, е известна най-вече с си ждрелото си, до което туристите имат достъп.

От пътя към рида Блато през дъждовния период може добре да се види широкия, висок около 150 м водопад на река Суха [20], десен приток на Мостница. Преди да се влее в Йезерница, в Мостница се влива нейния ляв приток, река Рибница.

След сливането на Йезерница и Мостница се образува река Сава Бохинка. Привидно спокойният поток си пробива път над водопадите в долното течение на Рибница [21] през дълбока клисура. През една по-известна клисура си пробива път река Радовна. Пътят през Бледската клисура [22] популярен пункт за туристите. На края на клисурите Радовна образува не много високия (13 м), но внушителен водопад Шум [23].

От долината Тамар [24], под скалите Понце извира река Надижа [25]. Тя се спуска към долината чрез поредица от водопади, след това се влива в езерото Зеленици [26], за да се появи като извор на Сава Долинка. В Тамар се стичат няколко потока, които изчезват в каменистата почва. Един от тях, Черната вода, е забележителен със 70-метровия си водопад.

Успоредно на Тамар е разположена долината Мала Пишница [27]. Склоновете около нея са като амфитеатър, около който извират множество малки поточета. Потокът Мала Пишница скоро след извора си образува 30-метров водопад, а след това продължава пътя си през долината с множество по-малки водопади.

Под пътя през прохода Вършич тече Суха Пишница [28]. От пътя, под Присойник (2 547 м), може да се види 40-метрови водопад в каньона Худичев жлеб.

Под планинската верига Шпик (2 472 м) в масива Мартуляк извира потокът Мартуляк [29]. В горното си течение образува на 100-метров 4-степенен водопад. Достъп за туристи е осигурен до 30-метровия водопад в долното му течение. Пътят дотам преминава през живописна тясна клисура.

Бели поток [30] е известен с многобройните си водопади, които се спускат в стръмни улеи. Наричат ги също „скакавици”, макар че най-високите са до 35 м.

В началото на долината Врата [31], изходен пункт за поход към връх Триглав, се намира 52-метровия водопад Перичник [32]. Успоредна на долината Врата е долината Кот [33]. От склоновете около долината извира потокът Котарица. Още в началото образува множество „скакавици”, а също и интересните Слапови у Коту (водопади в Кот). Малко след водопадите Котарица изчезва под земята и под нея продължава пътя си до река Радовна.

Езера[редактиране | edit source]

Най-голямото езеро в Националния парк „Триглав” е Бохинското езеро [34], което е от тектонско-ледников произход. Известни са и по-малките Триглавски езера. Едно от тях е Черното езеро, откъдето под земята изтича вода до водопада на Савица. Високо в планината се намират Кришките езера и Крънското езеро [35].

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]