Триглав (парк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Триглав.

Национален парк „Триглав”
Triglav.jpg
Връх „Триглав”
Информация
Slovenia relief map.png
46.3831° с. ш. 13.8497° и. д.
Местоположение Словения, Юлийски Алпи
Данни
Площ 838 km2
Създаден 1961 г. разширен 1981 г.
Посетители 1 600 000 (2006 г.)
Уеб сайт http://www.tnp.si
Национален парк „Триглав” в Общомедия

Националният парк „Триглав” (на словенски: Tríglavski národni párk) е разположен в северозападна Словения, по-точно в Юлийските Алпи. Той е единственият национален парк в Словения и в него е в сила специален природозащитен режим, който е по-строг от този в защитените местности. На територията на парка преобладава високопланински карст. Растителността в парка е характерна алпийска растителност, макар че поради близостта на Адриатическо море и влиянието на средиземноморския климат в югозападната част на парка се среща и растителност, характерна за адриатическото крайбрежие. Площта на парка е 83 807 ха, най-високата му точка е връх Триглав (2864 м), а най-ниската – река Толминка (180 м).

Паркът носи името на Триглав – най-високия връх в Словения, който се намира почти в центъра на парка.

История[редактиране | редактиране на кода]

  • Замисъл за основаване: 1908
  • Основаване на Алпийски природозащитен парк: 1924 (площ 1 400 ха).
  • Преименуване в Национален парк „Триглав”: 1961 (площ 2 000 ха).
  • Разширяване на Националния парк „Триглав”: 1981 (площ: 83 807 ха).

Хидрология на Националния парк „Триглав”[редактиране | редактиране на кода]

В Националния парк „Триглав” има два по-големи извора:

  • на река Соча, която се влива в Адриатическо море
  • на река Сава, която тече по посока на Черно море

Предимно раздвиженият терен на планинския карст е причина за поява на редица постоянни водопади. Най-многобройни са по поречието на Соча.

Соча[редактиране | редактиране на кода]

Между върховете Мангарт (или Мангърт) (2 679 м) и Яловец‎ (2645 м) извира Лошка Коритница (Коритница). Притоците ѝ имат изключително раздвижено русло с множество водопади. Предилница[1] е десен приток на Коритница. Най-високият ѝ водопад е Пределски слап, над 50 м. Внимание заслужава и височината на Слап зароченца (водопада на годеника) (30 м) и Пошевни слап (полегатия водопад) (20 м).

Фратарница [2] е ляв приток на Коритница. Извира под връх Облица (2 246 м). Разликата във височината между извора на потока и устието му е около 1 000 м, въпреки краткия му път. Най-високият му водопад е Велики Дърсник (112 м), който се състои от три степени. В долината на река Лошка Коритница се намира леснодостъпният живописен водопад Скок (или Парабола, 48 м).

В долното течение на Коритница се влива доста мощният приток Можница [3] (познат в миналото като Немчля). Интересен е 18-метровият водопад Велики можнишки слап, който пада под естествен мост.

Река Коритница си пробива път през еднокилометров каньон между върховете Ромбон (2 208 м) и Кърнице (2 234 м). Известна е с 60-метровата дълбочина на коритото в протежение на 200 м. Най-добре се вижда от моста при крепостта Клуже.

През 1981 в Националния парк „Триглав” в включена и долината Трента. В долната си част, при село Соча се слива с местността Връсник, на изток, при селището Трента на Логу, достига до долината Задница, а на север преминава в долината Заподен. През долината Заподен тече Сухи поток [4]. В горното му течение е официално най-високият постоянен водопад в Националния парк „Триглав”: Слап под планино Запоток (водопадът под рида Запоток) (121 м). При вливане на Сухи поток в Соча, той донася по-голямото количество вода.

Малко над устието на Сухи поток, на височина 1 050 м, се намира карстовият извор на река Соча [5], който е популярна туристическа дестинация.

Любопитен факт: старото име на Соча в горното ѝ течение, между извора и Трента на Логу е било Шнита.

В тази част реката има и по-малки притоци. По дълбочината си е известен левият ѝ приток Млинарица [6]. Туристите имат достъп до долния водопад, висок 8 м и до 'входа' към ждрелото.

В близост се намира алпийската ботаническа градина Юлиана [7], в която са събрани над 1 000 растителни вида от алпийската флора, предимно от Юлийските Алпи. Над нея се издига Рдечи грабен, по който се спуска почти 200-метрова поредица от водопади.

Центътр на Трента е селището Трента на Логу. Над него се издига стръмният каньон Клома [8], по който се спуска буен поток. Той преодолява стръмнината чрез 200-метрова поредица от водопади, която по големия дебит може да се смята за 200-метров многостепенен водопад.

Източно от селището Трента на Логу в Соча се влива левият ѝ приток Крайцарица, която тече през долината Задница. Тук се намира и заслужаващият внимание Бели поток [9] със своя 15-метров водопад в долното си течение.

В долната част на долината Трента река Соча минава през местността Мала корита, под която от лявата страна се влива потока Връсник. Местността, през която тече потокът, също се нарича Връсник [10]. По своя път потокът Връсник е издълбал ждрело, което достига до 15 м дълбочина и дължина 150 м. По-надолу се намират водопадите. През дъждовния период във Връсник се влива ляв приток, буен поток, който образува висок над 100 м непостоянен водопад. В дълбоко ждрело като Връсник тече и неговия десен приток Сухи поток.

Изходен пункт към Крънското езеро [11] и към Крън [12] (2244 м) е от долината Лепена. Потокът Лепенца [13] извира в „басейн” с размери 1×1 м на височина 1 100 м, под връх Дебеляк (1 869 м). Този район през 1998 г. е сериозно засегнат от земетресение, така че водопадите и ждрелото под тях биват засипани. Натрупаният материал обаче бива бързо отнесен от водата в долината.

Потокът Шумник (Шуник) [14] е ляв приток на Лепенца. Той има твърде голям постоянен дебит. Спуска се през необичайни скални пластове. Изворите на река Толминка [15] и Задлашчица, известни с дълбоките си ждрела, се крият като „неизвестни” потоци.

Десният приток на Толминка, Леви и особено Десни Пшчак [16] образуват живописни водопади. В недостъпния каньон на десния приток на Задлашчица – Йелоушчък се крие своеобразен 20-метров „спирален водопад”.

Сава[редактиране | редактиране на кода]

На 500 м по-надолу от Черното езеро извира река Савица, със 78-метров водопад [17]. Тя продължава пътя си до едно езеро от ледников произход – Бохинското езеро, а от него – до река Йезерница, която след още 90 м течение се влива в Мостница, вливаща се в Сава Долинка.

Северно от Бохинското езеро се намира живописната долина Войе[18], през която тече Мостница [19], която освен с водопадите си, е известна най-вече с си ждрелото си, до което туристите имат достъп.

От пътя към рида Блато през дъждовния период може добре да се види широкия, висок около 150 м водопад на река Суха [20], десен приток на Мостница. Преди да се влее в Йезерница, в Мостница се влива нейния ляв приток, река Рибница.

След сливането на Йезерница и Мостница се образува река Сава Бохинка. Привидно спокойният поток си пробива път над водопадите в долното течение на Рибница [21] през дълбока клисура. През една по-известна клисура си пробива път река Радовна. Пътят през Бледската клисура [22] популярен пункт за туристите. На края на клисурите Радовна образува не много високия (13 м), но внушителен водопад Шум [23].

От долината Тамар [24], под скалите Понце извира река Надижа [25]. Тя се спуска към долината чрез поредица от водопади, след това се влива в езерото Зеленици [26], за да се появи като извор на Сава Долинка. В Тамар се стичат няколко потока, които изчезват в каменистата почва. Един от тях, Черната вода, е забележителен със 70-метровия си водопад.

Успоредно на Тамар е разположена долината Мала Пишница [27]. Склоновете около нея са като амфитеатър, около който извират множество малки поточета. Потокът Мала Пишница скоро след извора си образува 30-метров водопад, а след това продължава пътя си през долината с множество по-малки водопади.

Под пътя през прохода Вършич тече Суха Пишница [28]. От пътя, под Присойник (2 547 м), може да се види 40-метрови водопад в каньона Худичев жлеб.

Под планинската верига Шпик (2 472 м) в масива Мартуляк извира потокът Мартуляк [29]. В горното си течение образува на 100-метров 4-степенен водопад. Достъп за туристи е осигурен до 30-метровия водопад в долното му течение. Пътят дотам преминава през живописна тясна клисура.

Бели поток [30] е известен с многобройните си водопади, които се спускат в стръмни улеи. Наричат ги също „скакавици”, макар че най-високите са до 35 м.

В началото на долината Врата [31], изходен пункт за поход към връх Триглав, се намира 52-метровия водопад Перичник [32]. Успоредна на долината Врата е долината Кот [33]. От склоновете около долината извира потокът Котарица. Още в началото образува множество „скакавици”, а също и интересните Слапови у Коту (водопади в Кот). Малко след водопадите Котарица изчезва под земята и под нея продължава пътя си до река Радовна.

Езера[редактиране | редактиране на кода]

Най-голямото езеро в Националния парк „Триглав” е Бохинското езеро [34], което е от тектонско-ледников произход. Известни са и по-малките Триглавски езера. Едно от тях е Черното езеро, откъдето под земята изтича вода до водопада на Савица. Високо в планината се намират Кришките езера и Крънското езеро [35].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]