Тьоша (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тьоша
54.9667° с. ш. 44.4914° и. д.
55.6341° с. ш. 42.1475° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Русия
Нижегородска област
Дължина311 km
Водосб. басейн7800 km²
Отток4 (на 230 km от устието) m³/s
Начало
МястоПриволжко възвишение
Координати54°58′00.12″ с. ш. 44°29′29.04″ и. д. / 54.9667° с. ш. 44.4914° и. д.
Надм. височина198 m
Устие
МястоОкаВолгаКаспийско море
Координати55°38′02.76″ с. ш. 42°08′51″ и. д. / 55.6341° с. ш. 42.1475° и. д.
Надм. височина68 m
Тьоша в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Ока

Тьоша (на руски: Тёша) е река в Нижегородска област на Русия, десен приток на Ока (десен приток на Волга). Дължина 311 km. Площ на водосборния басейн 7800 km².[1]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Тьоша води началото си на 198 m н.в., в северната част на Приволжкото възвишение, на 6 km южно от град Лукоянов, в южната част на Нижегородска област. В горното и средното си течение тече съответно на северозапад и запад през крайните северозападни части на Приволжкото възвишение през силно окарстени райони. В долното течение посоката ѝ е на северозапад през крайната североизточна част на Окско-Донската равнина, където силно меандрира в широка и плитка долина. Влива се отдясно в река Ока (десен приток на Волга), при нейния 204 km, на 68 m н.в., на 3 km северозападно от село Уголное, в западната част на Нижегородска област.[1]

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Тьоша заема площ от 7800 km², което представлява 3,18% от водосборния басейн на река Ока. На изток и североизток водосборния басейн на Тьоша граничи с водосборния басейн на река Сура (десен приток на Волга), на юг – с водосборния басейн на река Мокша (десен приток на Ока), а на югозапад и север – с водосборните басейни на по-малки реки, десни притоци на Ока. Основни притоци: леви – Иржа (53 km); десни – Серьожа (196 km).[1]

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Тьоша има смесено подхранване с преобладаване на снежното. Среден годишен отток на 230 km от устието 4 m³/s. Заледява се през ноември или 1-вата половина на декември, а се размразява през 2-рата половина на март или 1-вата половина на април.[1]

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

В долното течение е плавателна по време на пълноводие за плиткогазещи съдове. По течението ѝ са разположени множество населени места, в т.ч. градовете Лукоянов и Арзамас и селищата от градски тип Шатки и Гремячево.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Списък на реките в Русия (водосборни басейни на безотточните области)

Източници[редактиране | редактиране на кода]