Тяншански сеносъбирач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тяншански сеносъбирач
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Зайцевидни (Lagomorpha)
семейство:Пики (Ochotonidae)
род:Сеносъбирачи (Ochotona)
подрод:Планински сеносъбирачи (Conothoa)
вид:Тяншански сеносъбирач (O. iliensis)
Научно наименование
1986
Разпространение
Тяншански сеносъбирач в Общомедия
[ редактиране ]

Тяншански сеносъбирач (Ochotona iliensis) е вид бозайник от семейство Пики (Ochotonidae), ендемичен за Северозападен Китай. След неговото откриване през 1983 г. той не е документиран отново до 2014 г. Популацията му намалява поради в голяма степен от неизвестни причини като e застрашен вид от изчезване.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Тяншанският сеносъбирач е с къси уши. Той е голям за вида си и е с дължина от 20,3 до 20,4 см и тегло до 250 гр. Той е с ярко оцветена козина и има големи ръждиво-червени петна по челото, главата и от двете страни на шията.[3][4]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Той е ендемичен за планините Тяншан в северозападната китайска провинция Синцзян.[3]

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Обитава делувиални области по високите лица на скалите. Този вид изгражда купчинки от сено и е тревопасно животно.[3][4]

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Почти нищо не се знае за екологията или поведението на вида.[5] Те са най-вече дневни видове, но могат да проявят и нощна активност. Само 1 – 2 малки се раждат всяка година, но броя на новородените, за този вид е неизвестен.[3][4]

Опазване[редактиране | редактиране на кода]

Видът е наблюдаван за първи път от природозащитника Ли Уеидон през 1983 г. и е описан от Ли и екипа му през 1986 г.[6] Животното не е документирано отново до май 2014 г. (отново от Ли).[7]

Популацията му е намалена със 70% в рамките на 15 години. Спад на популацията се наблюдава на няколко места, обитавани от този вид. Скорошно преброяване показва, че видът е бил изтребен от планинските райони на Джилималале и планините на юг Хитубу.[3][4] Популациите са намалели в районите на Джипук, Тянг Апе и Телимани Дабан. Около 2000 възрастни екземпляра са съществували в началото на 90-те години на XX век.[3][4] Точните причини за скорошния спад на популацията са неизвестни, но се предполага, че увеличаването на тревопасните, хранещи се чрез паша, и глобалното замърсяване в резултат на изменението на климата се отразяват отрицателно на вида. Това, както и малочислеността на популациите и ниските репродуктивни темпове, съчетани с относително ограничената способност на вида да се възстанови, оказват своето неблагоприятно влияние. Не са известни мерки за опазване на вида в районите на местообитанието му.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ochotona iliensis (1986). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Smith, A.T. & Johnston, C.H. Ochotona iliensis // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 10 април 2009. (на английски)
  3. а б в г д е ж Li, W. & Smith, A.T. (2005). „Dramatic decline of the threatened Ili pika Ochotona iliensis (Lagomorpha: Ochotonidae) in Xinjiang, China.“. Oryx 39: 30 – 34. doi:10.1017/s0030605305000062
  4. а б в г д Smith, A.T., & Xie, Y. (2008). The Mammals of China. Princeton University Press, Princeton, New Jersey.
  5. Smith, A.T., & Xie, Y. (1990). „Chapter 3: The Pikas“. In J. A. Chapman and J. C. Flux. Rabbits, Hares and Pikas: Status Survey and Conservation Action Plan. The World Conservation Union, Gland, Switzerland.
  6. Li, W. & Ma, Y. (1986). „A new species of Ochotona, Ochotonidae, Lagomorpha.“. Acta Zoologica Sinica 32: 375 – 379.
  7. "Unbelievably Cute Mammal With Teddy Bear Face Rediscovered". National Geographic. 2022-10-24

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]