Успение Богородично (Елбасан)
| „Успение Богородично“ Kisha e Shën Mërisë | |
 Църквата от изток | |
 Местоположение в община Елбасан | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Албания |
| Населено място | Елбасан |
| Изграждане | 1833 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
„Успение Богородично“ (на албански: Kisha e Shën Mërisë) е православна църква в град Елбасан, Албания.[1] В 1963 година църквата е обявена за културен паметник на Албания под № 50.[2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е разположена в рамките на средновековната Елбасанска крепост, в северната ѝ част.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Изграждането на храма започва в 1486 година, но първата служба е извършена в 1556 година.[1] Според записките на семейната кондика Делиана църквата изгаря в 1818 година. От датировката на външната страна на апсидата се разбира, че е възстановена в 1833 година.[3]
В храма служат Фан Ноли, Висарион Джувани и други видни албански национални дейци.[1]
От 1993 година църквата е в ръцете на разколническа националистическа групировка, начело с Никола Марку, която не признава каноничното управление на Албанската православна църква, което според нея е под силно гръцко влияние.[4]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е изцяло каменна,[1] трикорабна базилика с полусферичен таван. На запад има притвор с женска църква над него. На изток има три апсиди, като централната е с внушителни размери. От запад, юг и север има открит трем на каменни арки.[3]
Камбанарията е по-късна, което се вижда от архитектурния стил и от материала – червена тухла.[3]
Зад апсидата е гробът на Констандин Кристофориди.
Иконостасът на храма е дело на видните дебърски майстори[1] от рода Филипови – братята Васил Аврамов и Филип Аврамов.[5][6] Работата по иконостаса продължава 10 години.[1]
Иконите на иконостаса и царските двери са дело на самаринските майстори Михаил Анагност и Димитър Михайлов (1826 – 1828).[7] Михаил е автор на престолните икони „Свети Георги“, „Свети Никола“, „Богородица Царица с Христос“, „Исус Христос“, „Свети Йоан Предтеча“ и изписаването на царските двери, както и на другите икони от иконостаса, някои от които датирани 1828 година.[8]
В 2008 година църквата и иконостасът са реставрирани.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Kisha e Shën Marisë: ndërtimi dhe rindërtimi dibran // Info Arkiva, 28 октомври 2008 г. Архивиран от оригинала на 2019-08-28. Посетен на 29 август 2019 г.
- ↑ Objekte Fetare Monument Kulture // Komiteti Shtetëror për Kultet. Архивиран от оригинала на 2015-06-03. Посетен на 13 август 2015.
- ↑ а б в г Kisha e Shën Mërisë // Instituti i Monumenteve të Kulturës „Gani Strazimiri“. Архивиран от оригинала на 2016-08-06. Посетен на 29 август 2019 г.
- ↑ Zenelaj, Eqrem. At Nikolle Marku, garidan i shqiptarizmës // Fjala e Lirë. In: Shkoder.net. Посетен на 29 август 2019 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 247.
- ↑ Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 261. Посетен на 15 декември 2015.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 261. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина // УДК. 7.035.1(495), 415. Посетен на 11 април 2014 г.
