Фаларис

Фаларис затваря художника Перилай в бронзовия бик (16 век)

Фаларис (на старогръцки: Φάλαρις, Phalaris), син на Леодам от Родос, е от ок. 570 до 555 пр.н.е. тиран на гръцката колония Акрагас (днешен Агригент, Акрагент) в Сицилия.

Според Аристотел той е първо генерал (strategos autokrator). Той получава задачата да построи храм на Зевс и предприема заговор. Когато в града празнуват един празник, той напада жителите с войската си от наемници и въоръжени затворници и се прави тиран. С помоща на неговите наемници той управлява града и води успешни походи против сиканите. Неговото управление завършва след 16 години чрез заговор.

Фаларис е жесток тиран. Според легендата Перилай му изработва бронзов бик, в който да пече на бавен огън противниците си. Първата му жертва е Перилай. Фаларис умира от хвърлените по него камъни от населението.

Източници

• Аристотел, Politik 5,10, 1310b 28
• Диодор, 9,30

Външни препратки

• Livius, Phalaris of Acragas, Jona Lendering
• Phalaris, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, ed. William Smith (lexicographer)
• Phalaris I & Phalaris II, Lucian at Lucian of Samosata Project