Федерико де Роберто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Федерико де Роберто
Федерико де Роберто, 1910 г.
Федерико де Роберто, 1910 г.
Роден16 януари 1861 г.
Починал26 юли 1927 г. (66 г.)
Катания, Италия
Професияписател, поет
Националност Италия
Активен период1879-1927
Жанрдрама, исторически роман, пътепис, документалистика
Направлениеверизъм
Известни творби„Вицекралете“
Уебсайт
Федерико де Роберто в Общомедия

Федерико де Роберто (на италиански: Federico De Roberto) е италиански поет и писател на произведения в жанра драма, пътепис и документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Федерико де Роберто е роден на 16 януари 1861 г. в Неапол, Италия. През 1870 г. се премества със семейстовото си в Катания. Първоначално учи природни науки в Техническия институт „Карло Джемеларо“, но след това завършва литература и латинска филология.

Започва кариерата си като като литературен критик на „Кориер дела сера“ и журналист за национални вестници, където се среща с Джовани Верга и Луиджи Капуана, известни писатели в стил верзъм, и се запознава с литературните кръгове на Милано.

През 1891 г. прави литературния си дебют с есето „Polemica“. През 1887 и 1888 г. са издадени сборниците му с разкази „La sorte“ и „Documenti umani“.

Първият му роман „Ermanno Raeli“ е издаден през 1889 г. и в голяма степен е автобиографичен.

През 1891 г. е издаден първият му роман „L'illusione“ от поредицата „Фамилия Узеда“. Главна героиня е неспокойната италианска аристократка Тереза Узеда, чийто любовен живот и скандали се развиват на фона на аристократична и патриархална Сицилия. Вторият роман от поредицата „Вицекралете“, въпреки усилената му работа по него, не е успешен. През 2007 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на Алесандро Презиоси.

През 1897 г., разочавон от неуспеха на произведенията си, се заселва за постоянно в Катания и работи като библиотекар.

Федерико де Роберто умира от флебит на 26 юли 1927 г. в Катания. Творчеството му е преоткрито за литературата през 50-те години на века.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Ermanno Raeli (1889)
  • La morte dell'amore (1892)
  • Spasimo (1897)
  • Gli amori (1898)
  • Leopardi (1898)
  • Il colore del tempo (1900)
  • La messa di nozze; Un sogno; La bella morte (1911)
  • Le donne, i cavalier' (1913)
  • Al rombo del cannone (1919)
  • La „Cocotte“ (1920)
  • All'ombra dell'olivo (1920)
  • Ironie (1920)

Серия „Фамилия Узеда“ (Uzeda)[редактиране | редактиране на кода]

  1. L'illusione (1891)
  2. I Viceré (1894)
    Вицекралете, изд.: „Народна култура“, София (1973), прев. Виолета Даскалова
  3. L'Imperio (1929) – незавършен, издаден посмъртно

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • La sorte (1887) – разкази
  • Documenti umani (1888) – разкази

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Arabeschi (1883)
  • Encelado (1886)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Rapisardi e Carducci. Polemica (1881)
  • L'albero della scienza (1890)
  • Processi verbali (1890)
  • L'amore. Fisiologia, psicologia, morale (1895)
  • Una pagina della storia dell'amore (1898)
  • Come si ama (1900)
  • L'arte (1901)
  • Catania (1907)
  • Randazzo e la Valle dell'Alcantara (1909)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2007 Вицекралете, I Viceré

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Federico De Roberto в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​