Филип II фон Даун-Фалкенщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Филип II фон Даун-Фалкенщайн
германски благородник
Роден
1514 г.
Починал
1554 г. (40 г.)
Герб
Семейство
РодФалкенщайн (Хесен)
БащаВирих V фон Даун-Фалкенщайн
ДецаВирих VI фон Даун-Фалкенщайн

Филип II фон Даун-Фалкенщайн (на немски: Philipp II von Daun-Falkenstein; * ок. 1514; † пролетта 1554) от линията „Даун-Фалкенщайн“ на фамилията „Даун“, е граф на Даун-Фалкенщайн, господар на Оберщайн (1546 – 1554), Бройч (част от Мюлхайм ан дер Рур) (1546 –1554), Бюргел в Херцогство Берг, субдякон в катедралата на Кьолн до 1546 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дворец Оберщайн

Той е син на граф Вирих V фон Даун-Фалкенщайн-Лимбург-Бройч в Оберщайн, губернатор на Равенсберг († 1546), и съпругата му графиня Ирмгард фон Сайн-Хомбург († 1551), наследничка на Лимбург ан дер Лене и Бройч, дъщеря на Себастиан I фон Сайн (1464 – 1498) и Мария фон Лимбург († 1525).[1] Брат е на Каспар († 1576), Йохан († 1579), граф на Фалкенщайн-Лимбург, господар на Оберщайн, каноник на „Св. Гереон“ в Кьолн до 1546 г., Себастиан († сл. 1558), граф на Фалкенщайн, господар на Оберщайн, домхер в Страсбург, манастирски хер на „Св. Гереон“ в Кьолн, Вирих († 1543), убит в битка в Унгария, домхер в Майнц, и на Госвин. Сестрите му са Елизабет, абатиса на „Св. Квинтин“ в Нойс, Амьона († 1582), омъжена на 20 ноември 1542 г. за граф Гумпрехт II фон Нойенар-Алпен (1503 – 1556), и Анна († сл. 1530), канонеса в Есен, абатиса в Боргхорсте.

Дворец Бройч

На 26 април 1522 г. Филип става каноник в катедралния манастир Кьолн и по-късно е помазан за субдякон в катедралата на Кьолн. През пролетта на 1546 г. той трябва да напусне катедралата, понеже е привърженик на протестантския архиепископ и курфюрст на Кьолн Херман фон Вид.

Чрез наследствения договор на баща му от 8 май 1546 г. и смъртта му в края на годината, Филип е наследник на Бройч, Бюргел и Оберщайн. Той веднага въвежда реформацията в Бройч и през 1548 г. в Оберщайн.

Филип живее от 1539 г. с монахинята Мария Каспара фон Холтей и има с нея две деца. За да може да се ожени и да легитимира децата си той иска разрешение от Рим, получава го на 20 май 1550 г. и му се разрешава на 15 ноември 1551 г. от епископството Мюнстер.

На 28 януари 1552 г. братята съставят нов наследствен договор, според който след смъртта на Филип братята му наследяват господствата, Мария Каспара трябва да получи „Хаус Бюргел“ като вдовица, и двете му деца трябва да станат духовници. Филип се жени на 28 септември 1552 г. в дворцовата капела в Бройч. Присъстват само двете му деца, а роднините му не.

Филип съставя нов договор в дворец Фалкенщайн на 5 януари ок. 1554 г., за да се сдобри с братята си, и умира малко след това. В този документ Себастиан трябва дефинитивно да получи господството Оберщайн с двореца и други.

Филип фон Даун-Фалкенщайн умира през пролетта 1554 г. и е погребан в църквата „Св. Петри“ в Мюлхайм.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Герб на Даун-Фалкенщайн

Първи брак: пр. 1540 г. с вилд- и рейнграфиня Анна фон Залм-Даун (* ок. 1520; † сл. 1546), дъщеря на граф Филип фон Залм-Даун (1492 – 1521) и графиня Антоанета дьо Ньофшател (1495/1500 – 1544).[2][3]

Втори брак: на 28 септември 1552 г. в дворец Бройч с Каспара фон Холтей (* 1520; † 14 януари 1558), дъщеря на Арнолд (Арнд) фон Холтей († пр. 1552) и Хермана Себеке-Керкеринк († пр. 1531). Те имат децата:[4]

  • Вирих VI фон Даун-Фалкенщайн (* 1540; † 11 октомври 1598, убит в замък Бройч), господар на Бройч, женен I. на 18 декември 1578 г. за пфалцграфиня Урсула фон Велденц (* 3 април 1543; † 1578), II. ок. 1579 г. за Елизабет фон Мандершайд-Бланкенхайм (* 3 април 1544; † 3 септември 1588), княжеска абатиса в Есен, 1578 г. се отказва, III. на 9 март 1596 г. за графиня Анна Маргарета фон Мандершайд-Геролщайн (* 10 август 1575; † 4 март 1606), манастирска дама в Есен
  • Магдалена Маргарета фон Даун (* 1554; † 5 май 1585), омъжена на 13 февруари 1575 г. за Вилхелм фон Бернзау-Харденберг (* 1550; † 10 март 1599)
  • дъщеря, омъжена за фон Хемелберг

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Erich Glöckner: Eine familienkundliche Abhandlung über das Geschlecht der Daun-Falckensteiner. In: Mülheim an der Ruhr. Jahrbuch. 1964, ZDB-ID 400096 – 1, S. 80 – 87.
  • Erich Glöckner: Eine Ahnenaufschwörung gab Rätsel auf. In: Mülheim an der Ruhr. Jahrbuch. 1964, S. 102 – 104.
  • Otto Redlich: Mülheim a. d. Ruhr. Seine Geschichte von den Anfängen bis zum Übergang an Preußen 1815. Stadt Mülheim an der Ruhr im Selbstverlag, Stadt Mülheim an der Ruhr 1939.
  • Brigide Schwarz: Die Petrikirche in Mülheim als herrschaftliche Grablege (= Zeitschrift des Geschichtsvereins Mülheim a. d. Ruhr. Heft 78, ISSN – 9453 0343 – 9453). Geschichtsverein, Mülheim a. d. Ruhr 2007.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 123.
  • Leo van de Pas: Genealogics.org.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 98.
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 17:123

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Sponheim 7, genealogy.euweb.cz
  2. ↑ Salm 4, genealogy.euweb.cz
  3. ↑ Philipp von Daun, Graf von Falkenstein, Herr zu Oberstein & Broich, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  4. ↑ Philipp v.Daun Graf v.Falkenstein und Limburg, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Филип_II_фон_Даун-Фалкенщайн&oldid=10587505“.