Фрина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фрагмент от статуята „Афродита Книдска“

Фрина (на старогръцки: Φρύνη) (ок. 390 пр.н.е.-ок. 330 пр.н.е.) е известна древногръцка атинска хетера, муза на гръцките творци Праксител и Апелес. Фрина ( , буквално «жаба », прякор даден и заради жълтеникавия тен на кожата и) е най-изветнатяа старогръцка хетера от IV век преди Хр. Родена Мнесарете (Μνησαρετή , «помнеща вярата ») в Теспия-Беотия, отива в Атина където става хетера. Много бързо нейни „клиенти” стават някои от най-изтъкнатите мъже на времето. Като, например, Праксител, който според Плиний Стари я използва като модел за своята Афродита от Крит . И художника Апел, който според Атеней я използва за модел на своята Афродита Анадиомен. Известна е с високите си тарифи. Според поета комик Махон тя иска цяла мина само за една нощ. Схоластикът от 149 век преди Хр. споменава екстравагантната сума от 10 000 дрехми, равностойни на един талант. Все пак, пак според Махон, тарифата и варира според настроението и. Нейното богатство достига такива размери, че според граматика Калистрат, тя предложила да възстановят разрушените от Александър Велики, през 336 г. пр.Хр. градските стени на Тебес с едно условие да се постави надпис „Разруши ги Александър построи ги Фрина хетерата” . Предложението е отказано... Като организаторка на религиозно братство последователи на тракийския бог Изодат (Isodaetes) тя е обвинена от свой бивш „клиент”, че е въвела странно чуждо на Атина божество , с което възвращава младите жени. Защитавана е от един от своите „клиенти” Хиперид, който според Атеней , разбитайки, че губи процеса разкъсва туниката и като разголва гръдта и пред заседателите (Хелиасти), с което печели тяхното благоразположение и делото. Фрина е оправдана и занесена триумфално в храма на Афродита, докато нейният обвинител е изгонен от Ареопага (Народното събрание на Атина) Според Елиан гърците издигнали колона със златна статуя на Фрина в Делфи. Според Атеней тя е дело на Праксител и е носела надслов „Фрина дъщеря на Епикъл от Теспия”. Плутарх също споменава за статуя дело на Пркасител в храма на Аполон в Делфи.

Артистични вдъхновения Фрина е вдъхновила платно на художника Жан Леон Жером (Фрина пред Ареопага, 1861) и една опера на Камий Сен Санс (Фрина, 1893). В литературния свят Чарлз Бодлер в своите поеми „Лесбос” и „Красавицата”, както и Райнер Мария Рилке във „Фламингото” са вдъхновени от красотата и реномето на Фрина. През 1891, бъдещият Академик на Франция Морис Доне жъне голям успех представяйки в театъра на сенките Ша ноар (Chat noir- Черна котка) своята фантазия Фрина. Споменът за Фрина е обект на филмова адаптация в Италия през 1953 г със заглавие „Фрина - куртизанката на Ориента”, реализация на Марио Бонард. В своя балет „Фауст”, Гуно вмъква „Танц на Фрина”.

Смята се, че Фрина е послужила за модел на известната статуя на Праксител „Афродита Книдска“. Изправена е на съд пред Ареопага по обвинения в безбожие и неблагочестие. Защитата ѝ се поема от атинския оратор Хиперид. В кулминацията на речта си той сваля дрехата на хетерата и смаяни от красотата ѝ съдиите я оправдават.[1]

В литературата и изкуството[редактиране | edit source]

В българската литература[редактиране | edit source]

Статуя на Фрина в Двореца Ахилион на остров Корфу

Източници[редактиране | edit source]

  1. Wikipedia.fr