Хидро-Квебек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хидро-Квебек
Основана 14 април 1944
Седалище Монреал, Квебек, Канада
Служители 23 616 (2009) [1]
Продукти производство и търговия на електроенергия
Годишен оборот C$12.33 млрд. (2009)
Понижение 3.0% от 2008[2]
Годишна печалба C$3.04 млрд. (2009)
Понижение 3.4% от 2008[2]
Собственик Правителство на Квебек 
Уебсайт www.hydroquebec.com
Хидро-Квебек в Общомедия

Хидро-Квебек е електрическа компания, основана през 1944. Със седалище в Монреал, Канада, тя се занимава с производство, търговия и разпределяне на електрическа енергия. С 60 водноелектрически и една атомна електроцентрала, Хидро-Квебек е най-големия производител на електрическа енергия в Канада и една от най-големите производители на водна електрическа енергия в света. Общата мощност на електроцентралите достига почти 40.000 MW през 2009 г. С развитието на няколко големи проекта от 1944 досега, Хидро-Квебек доставя над 40% от електричеството в Квебек.

История[редактиране | edit source]

Още с Голямата депресия през 1929 г. се заражда идеята за обща енергийна компания в Квебек. Постепенно, с непрекъснатото развитие на нови проекти, Хидро-Квебек израства до енергиен гигант.

Берсимис[редактиране | edit source]

Берсимис е един от първите големи проекти на Хидро-Квебек. Първата ВЕЦ, Берсимис-1, е построена на язовир на река Бетсиамит , от 1953 до 1956 г. с мощност 1178 MW и 8 турбини. Берсимис-2 е следващата ВЕЦ, построена 1956-1959 с мощност от 869 MW и 5 турбини.

Карилон[редактиране | edit source]

Карилон е втория голям проект, започнал през 1959 - веднага след завършването на "Берсимис". През 1964 г. е открит язовир "Карилон" на река Отава, разполагащ с ВЕЦ с мощност от 752 MW.

Маник-Утард[редактиране | edit source]

Ядрото на проекта е язовир Даниел Джонсън, преди известен и като "Маник-5" завършен през 1970 и разположен на р. Маник, разполага с 12 турбини и 2500 MW, като 4 от турбините са пуснати двадесет години по-късно, през 1990 г.

A large concrete dam with multiple arches
Даниел Джонсън Дам, разположен на река Меникуейгън, осигурява енергия за ВЕЦ Маник-5.

Чърчил Фолс[редактиране | edit source]

Чърчил фолс (Водопадите Чърчил), разположени на река Чърчил, имат инсталирани 11 турбини с огромна мощност — почти 5 500 MW. Хидро-Квебек притежава ок. 35%. Проекта е реализиран от 1967 до 1974 г.

Джеймс Бей[редактиране | edit source]

Проект Джеймс Бей е най-големия проект на Хидро-Квебек, като досега са приведени в действие над 16 000 MW мощност. Досега са 2 фази, а третата (последна) се строи.

Достигнати са 10 800 MW инсталирана мощност на "Голямата река" (La Grande River) с Вецовете Ла Гранде-1, 2, 3 и 4. При строенето са изразходвани над 155 000 000 m³ насипен материал, 138 000 тона стомана, 550 000 тона цимент и почти 70 000 тона експлозиви.

Във Фаза 2 са добавени още 5 по-малки ВЕЦ (Брисей, Ла Гранде 1, Ла Гранде 2А, Лафордж 1 и 2). На 13 март 1989, силна буря предизвиква авария на каскадата и оставя по-голямата част от Квебек без електричество за повече от 9 часа.

  • Грейт Уейл Ривър

Грейт Уейл Ривър Проджект (Проект "Голямата Китова река") е създаден още през 1970 г., като проучвания по проекта са правени през 1994 и 2002 г., но Хидро-Квебек преустановява проекта за неопределено време.

  • Рупърт Ривър

Територията около река Рупърт е под контрола на индианците Крий, с които Хидро-Квебек сключва няколко договора ("La Paix des Braves", Мирът на смелите, 2002 и през 2004) и изграждат Ийстмайн-1 с мощност 480 MW. В договорът от 2004 г. са предвидени ВЕЦ Ийстмайн-1А и "Сарсел" с обща мощност от 888 MW.

Активи[редактиране | edit source]

Електрически централи[редактиране | edit source]

 Водноелектрическа (92.33%), топлоелектрическа (3.63%), атомна (2.97%) и други (1.07%).
Енергия, добита от Хидро Квебек по вида ресурс (2007).
Основни електрически централи на Хидро-Квебек (2009)
Ел. централа Река Мощност (MW)
Роберт-Бураса (Ла Гранде-2) Ла Гранде 5616
Ла Гранде-4 Ла Гранде 2779
Ла Гранде-3 Ла Гранде 2417
Ла Гранде-2-A Ла Гранде 2106
Beauharnois Сейнт Лорън 1903
Даниел Джонсън (Маник-5) Маникуейгън 1596
Ла Гранде-1 Ла Гранде 1436
René-Lévesque Маникуейгън 1244
Берсимис-1 Бетсиамит 1178
Jean-Lesage Маникуейгън 1145
Утард-3 Утард 1026
Други (46 ВЕЦ, 1 АЕЦ, 4 ТЕЦ, 1 вятърна) 12 941

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.hydroquebec.com/publications/en/annual_report/pdf/annual-report-2009.pdf
  2. а б Hydro-Québec 2010a, с. 2
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hydro-Québec“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.