Арно Холц
| Арно Холц Arno Holz | |
 | |
| Роден | 26 април 1863 г. |
|---|---|
| Починал | 26 октомври 1929 г. |
| Професия | поет, драматург, белетрист |
| Националност |  Германия |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Арно Холц в Общомедия | |
Арно Холц (на немски: Arno Holz) е немски поет, драматург, белетрист и литературен теоретик. Роден е в Растенбург, Източна Прусия в семейството на аптекар, но израства в Берлин.
Живот и творби[редактиране | редактиране на кода]
На осемнадесет години Арно Холц напуска училище и се опитва да се прехранва като редактор и писател на свободна практика. В Берлин се сближава с писателя Герхарт Хауптман.
Това е времето на първите стихове на Холц, събрани в книгата „Звънтящо сърце“ [1] (1883). За бунтарската стихосбирка „Книга на епохата. Песни на един модерен човек“ (1884) Холц получава литературната награда „Фридрих Шилер“. Започват заниманията му с дарвинизъм, резултат от които е стихосбирката „Одраният пегас“ (1892), съставена заедно с Йоханес Шлаф. През 1891-1892 г. Холц публикува студията си „Изкуството. Неговата същност и неговите закони“, в която развива теорията за „последователен натурализъм“ с детайлно описание на средата и използване на просторечни обрати: „Изкуството трябва да бъде точно възпроизвеждане на действителността“.
Натурализъм[редактиране | редактиране на кода]
Така Холц става теоретически предводител на натуралистите в Берлин и в 1898 г. оглавява водещото литературно списание „Фрайе бюне“. Поетът си служи с „безримен стил“, като произведенията му са подчинени на „вътрешен ритъм“ – това Холц обосновава в програмното съчинение „Революция на лириката“ (1899). Основната му творба остава езиково виртуозната стихосбирка „Фантазус“ (1898-1916-1925), над която Холц работи почти през целия си живот. Формален белег тук е центрирането на стиховете, подредени симетрично около невидима вертикална ос. В 1903 г. поетът публикува донеслата му и материален успех стихосбирка „Песни за една стара лютня“, изпълнена с барокова чувственост и жизнерадост – по-късно книгата е разширена и издадена под заглавието „Дафнис. Лирически портрет от XVII век“ (1904).
Признание[редактиране | редактиране на кода]
В 1923 г. по случай шестдесетия му рожден ден Арно Холц е удостоен със званието почетен доктор на Кьонигсбергския университета. Три години по-късно поетът публикува „Дванадесет любовни стихотворения“ (1926), става член на Пруската академия на изкуствата в Берлин и е номиниран за Нобелова награда, но не получава отличието.
Дълбока майска нощ
Тъй
сладко ... дишаше
нощта!
Под
тъмни кестени ... до лунноозарената стена
лежеше
ти
с притворени ... очи ... сред сенките.
Не се ... целувахме.
Мълчанието
казваше ... ни ... всичко.
1898 [2]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Deutsche Weisen, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1884
- Buch der Zeit. Lieder eines Modernen, 1886
- Papa Hamlet, als Bjarne P. Holmsen, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1889
- Die Familie Selicke, gemeinsam mit Johannes Schlaf, Drama, 1890
- Die Kunst. Ihr Wesen und ihre Gesetze, 1891
- Der geschundne Pegasus. Eine Mirlitoniade in Versen, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1892
- Neue Gleise, gemeinsam mit Johannes Schlaf, 1892
- Berlin, das Ende einer Zeit in Dramen
- Socialaristokraten, 1896
- Sonnenfinsternis, Tragödie, 1908
- Ignorabimus, 1913
- Phantasus, 1898/99
- Revolution der Lyrik, 1899
- Richard M. Meyer, 1900
- Die Blechschmiede, 1902
- Johannes Schlaf, 1902
- Aus Urgroßmutter’s Garten. Ein Frühlingsstrauß aus dem Rokoko, 1903
- Lieder auf einer alten Laute, 1903
- Dafnis. Lyrisches Portrait aus dem 17. Jahrhundert, 1904
- Traumulus, Tragische Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1905
- Frei!, Männerkomödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1907
- Gaudeamus!, Festspiel zur 350jährigen Jubelfeier der Universität Jena, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1908
- Die Perle der Antillen, Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1909
- Büxl, Komödie, gemeinsam mit Oscar Jerschke, 1911
- Phantasus, (erweiterte Fassung), 1916
- Flördeliese, 1919
- Seltsame und höchst abenteuerliche Historie von der Insel Pimperle, 1919
- Die befreite deutsche Wortkunst, 1921
- Trio Seraphicon, 1923
- Kindheitsparadies, 1924
- Phantasus, (Fassung letzter Hand in drei Bänden), 1925
- Zwölf Liebesgedichte, 1926
- Entwurf einer „Deutschen Akademie“ als Vertreterin der geeinten deutschen Geistesarbeiterschaft, Offener, sehr ausführlicher Brief und Bericht an die Öffentlichkeit, 1926
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Стихотворението „Ни щастие, ни звезда!“ в превод на Венцеслав Константинов
- ↑ „Дълбока майска нощ“ от Арно Холц, в превод на Венцеслав Константинов
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Поезия от Арно Холц Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Projekt Gutenberg-DE
- ((de)) Werke bei Zeno.org
- ((de)) zgedichte.de[неработеща препратка]
- ((de)) Gedichte berühmter Schriftsteller Архив на оригинала от 2006-09-01 в Wayback Machine.
- ((de)) Die Deutsche Gedichtebibliothek
- ((de)) Liebeslyrik deutscher Dichter
- ((de)) Die LYRIKwelt
- ((en)) Филми по произведения на Арно Холц
|
