Христо Орловски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Орловски
български политик
Роден
Починал
неизв.
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   [1]

Христо Петков Орловски е български партизанин и политик от БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 септември 1912 г. в габровското село Орловци. От 1931 г. е член на БКП. През 1937 г. става член на Окръжния комитет на БКП в Габрово и секретар на партиен район. От 1941 г. е партизанин и командир на Габрово-севлиевския партизански отряд, за което е осъден задочно на смърт. След 9 септември 1944 г. е секретар на Околийския комитет на БКП в Габрово. Бил е първи секретар на ГК на БКП в Габрово, секретар на ОК на БКП във Велико Търново, инструктор и заместник-завеждащ отдел в ЦК на БКП. От декември 1952 до март 1954 г. е помощник-министър на транспорта и началник на политическото управление на министерството. След това е началник на политическото управление на министерството[2]. Учи 1 година в школата на ЦК на БКП (септември 1948-юли 1949) и в още една в тази на ЦК на КПСС. От 1958 до 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1990 г. е член. Председател на Националния комитет за трезвеност. Награждаван е със званието „Герой на социалистическия труд“ и е носител на 2 ордена „Георги Димитров“.[3] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 426
  2. Протокол № 165 от 14 юли 1956 на Политбюро на ЦК на БКП, с.205
  3. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 425
  4. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192