Христо Петров (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Петров.
| Христо Петров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
5 декември 1880 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1928 г.
|
Христо В. Петров, наречен Панзора,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христо Петров е роден на 5 декември 1880 година в битолското село Трап, тогава в Османската империя. Занимава се със земеделие и остава без образование. През Илинденско-Преображенското въстание е войвода на селската чета в Поешево. По-късно е четник при Иван Димов Пашата[2].[3] След това е четник в ениджевардарската чета на Ичко Димитров.[4]
След войните за национално обединение на България се установява в София, където от 1928 година е десетар на Ениджевардарско–Гумендженско благотворително братство под председателството на Христо Шалдев.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 76.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 129.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 358.
- ↑ Шалдевъ, Христо. Ичко Димитровъ - Гюпчев (Изъ революционнитѣ борби въ Паякъ планина) // „Илюстрация Илиндень“ XIV (1 (31)). София, Януарий 1931. с. 4.
- ↑ Христосков, Радослав. „Где е слога тамъ е Бога“, или за предизвестеното разцепление на Ениджевардарско-гумендженското благотворително дружество в София през 1936 г. // „Македонски преглед“ XLІV (1). София, МНИ, 2021. с. 89 - 90.
Тази статия, свързана с ВМОРО, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.