Христо Цветков Сушички
| Христо Цветков Сушички Риста Цветковић-Сушички | |
| сръбски революционер | |
| Роден | |
|---|---|
Седнали: Георги Скопянчето, Глигор Соколов, Йован Довезенски, Христо Цветков Сушички, Богдан Максимович.
Прави: Атанасие Средоевич, Йован Долгач, Кръсто Ковачев и Йован Бабунски
Христо Цветков Сушички (на сръбски: Риста Цветковић-Сушички) е сърбомански учител и революционер, деец на сръбската въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Цветков е роден в поречкото сърбоманско село Сушица, тогава в Османската империя, поради което носи прякора Сушички. Заминава за Букурещ, където се препитава като халваджия. Прогонен е от страната в 1900 година при аферата „Михайляну“, връща се в Поречието и заедно със Зафир Премчев води чета три години из областта. Нападат османски стражари, пътници и арбанските села.[1] Участват в Илинденското въстание през лятото на 1903 година в Кичевско. След въстанието поречката чета се разпуска и Цветков бяга в Сърбия.[2]
В 1904 година, при организацията на първите сръбски чети, е изпратен от сръбския четнически комитет за войвода в Поречието, където действа с Мицко Кръстев.[3]
След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран и става сръбски учител. Избран е за депутат от Битоля в скупщината на сърбите османлии.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Краков, Станислав. Пламен четништва. Репринт по издању из 1930. Београд, КИЗ „Хипнос“, 1990. с. 143.
- ↑ Краков, Станислав. Пламен четништва. Репринт по издању из 1930. Београд, КИЗ „Хипнос“, 1990. с. 144.
- ↑ Краков, Станислав. Пламен четништва. Репринт по издању из 1930. Београд, КИЗ „Хипнос“, 1990. с. 166.
- ↑ Народна енциклопедија српско-хрватско-словеначка, књига 4. Београд, 1929. с. 361.
