Цено Марков
| Цено Марков Цене Марковић | |
| сърбомански войвода | |
 | |
| Роден |
1864 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1918 г.
|
| Цено Марков в Общомедия | |
Александър (Цено, Цене, Цени) Марков (на сръбски: Цене Марковић или Cene Marković) e войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, по-късно станал сърбоманин и оглавил чета на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Западна Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1864 година в Тетовско, където живее до петнадесетата си година, след което заминава на гурбет в България, а после и в Русия. По време на престоя си в Русия завършва подофицерска школа, известно време служи на руска служба, след което се връща в България, а след това заминава за Македония и се включва като войвода в борбата на ВМОРО срещу османското владичество.
По-късно Марков се присъединява към сръбските четници и започва да действа срещу българските чети от лявата страна на река Вардар. През 1907 година пише на жителите на тетовското село Вълковие, че е станал „челик сърбин“ и сръбски войвода, след като на сън му се явила Света Богордица.[1]
При започването на Балканската война напада турските караули на Мердаре.
В началото на Първата световна война се бие при Белград против австро-унгарските войски, а след това е изпратен от сръбските служби да противодейства срещу дейността на българското разузнаване. След разгрома на сръбските войски през 1915 година и настъплението на българската армия в района на Тетово Цено Маркович успява да се спаси и бяга пеш в Албания.
Впоследствие се бие на Солунския фронт. Жени се в Битоля, но скоро след това заминава на север със сръбската армия. След края на войната се завръща в къщи и заварва изгорял дома си, запален за отмъщение.[2]
I ред: 1. Анджелко Станкович, 2. Данил Стоянов, 3. Зафир Премчев;
II ред: 1. Коце Дреновски, 2. Петко Илиев, 3. Христо Стефанов Старачки, 4. Стефан Недич, 5. Денко, 6. Чума, 7. Божко Вирянец;
III ред: 1. Живко Гвоздич, 2. Михаил Йосифов, 3. Глигор Соколов, 4. Мицко Кръстев, 5. Османски офицер, 6. Йован Довезенски, 7. Тренко Руянов
IV ред: 1. Тодор Кръстев Алгунски, 2. Коста Пекянец, 3. Цено Марков, 4. Георги Скопянчето, 5. Йован Бабунски, 6. Йован Долгач, 7. Милан Бабович
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 387.
- ↑ ((sr)) Биография на Цено Марков Архив на оригинала от 2015-11-06 в Wayback Machine.
