Йован Бабунски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за сърбоманския войвода. За солунския войвода на ВМРО вижте Иван Бабунски.

Йован Бабунски
сърбомански войвода
Йован Бабунски 
Роден: 25 декември 1875
Мартолци, Османска империя
Починал: 17 февруари 1920
Велес, Кралство на сърби, хървати и словенци[1]

Йован Стоилков Стойков (на сръбски: Јован Стојковић Бабунски или Jovan Stojković Babunski, на македонска литературна норма: Јован Стојковиќ Бабунски), известен повече като Йован Бабунски, е македонски сърбоманин, един от основните войводи на Сръбската въоръжена пропаганда в Македония в началото на 20 век.

Биография[редактиране | edit source]

Легална дейност[редактиране | edit source]

Йован Стойков е роден през 25 декември 1878 година в Мартолци в областта Азот. Псевдонимът му Бабунски произлиза от името на планината Бабуна. На десетгодишна възраст баща му го записва във Велешкото българско училище, в което завършил четири отделения. По-късно заради тежкото материално положение баща му го изпраща в Белград, където учи в гимназия като стипендиант на дружеството „Свети Сава“. В „Свети Сава“ личен настойник му е Милош Милоевич. В 1891 година влиза в семинарията, а след затварянето ѝ в 1892 година учи във Валево, където завършва местната гимназия. Записва се в педагогическо училище в Ниш, където учи два класа и след това завършва педагогическото училище в Белград.

Завършен сърбоманин, Стойков се връща в Македония и става сръбски учител в Тетово. През 1900 година става учител в село Богомила, известно като едно от първите селища, поддали се на сръбската пропаганда в областта и свърталище на четата на сърбомана Григор Соколович. След добрата школовка на Йован Бабунски из сръбските гимназии той е един от основните пропагандатори на сръбството в Македония. Поради шпиониране в полза на османските власти Георги Сугарев ликвидира брата и бащата на Бабунски. След Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година Бабунски бяга в Сърбия. В 1905 година формира чета от 35 души във Враня и на 26 март минава границата и след 15 дена стига във Велешко. Семейството му се преселва в Белград, където Бабунски купува къща.[2]

Начело на сърбоманска чета[редактиране | edit source]

Йован Бабунски

Четата на Бабунски действа във Велешко и Поречието заедно с четите на Тренко Руянов, Глигор Соколов, Василие Търбич и Цено Марков. Бабунски води поредица сражения с четите на ВМОРО, водени от Иван Алябака, Блаже Биринчето, Стефан Димитров, Панчо Константинов и Георги Сугарев.

След Младотурската революция в 1908 година Бабунски се легализира, но през 1910 г. убива Петър Чупаров от ВМОРО. Преследван е от османските власти, заловен и осъден на 10 години затвор, но успява да избяга в Сърбия.

През 1912 година по време на Балканската война Йован Бабунски е начело на сърбоманска чета, подпомагаща настъпващата сръбска войска. Ранен е в крака по време на Кумановската битка и се лекува във Вранската болница. В 1913 година участва в потушаването на Тиквешкото въстание. След войната става секретар на Министарството на просветата и църковните дела във Велес.

Срещу Благовец на 1914 година четата на Бабунски избива и изхвърля във варницата в двора на църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Разловци всички свещеници и клисари от околните села, за които се подозирало, че са пробългарски настроени.[3]

Веднага след избухването на Първата световна война през юли 1914 година отново застава начело на чета. Сражава се в Белград, където отбранява три дни железопътен мост на Сава. След края на мобилизацията, четата му е включва в редовната армия. След разгрома на Сърбия през ноември 1915 година отстъпва от Велешко със 122 френска дивизия. Сражава се на формирания Солунския фронт. В 1916 година е разположен южно от Преспанското езеро със задача да блокира пътя Корча - Лерин, което трябва да попречи на връзките между прогерманското атинско правителство и щабовете на Централните сили в Македония. В края на войната се уволнява като поручик. Награден е с високи сръбски и френски военни отличия - Караджорджева звезда с мечове IV степен, два Почетни легиона, руски орден на Светия кръст ІV степен, английски военен орден, Бял орел с мечове, Златен и Сребърен медал за храброст.

След възстановяването на сръбската власт във Вардарска Македония през есента на 1918 година Бабунски е начело на голяма чета, която извършва убийството на много българи. Само в Тиквешко са убити показно около 30 души - свещеници, кметове, бивши учители и други - Иван Даскалов, кмет на Бегнище, поп Христо Мицев от Чемерско, Петър Константинов, български учител в Ресава, Иван Паризов от Дибранец, кмет на Дреново и много други.[4] На 15 ноември 1918 година четата му избива в Суровичево местните българи Гьока Митредимев, Кръста Митредимев, Васил Гюшев, Никола Петрочанов и Григор Милачев[5].

В края на 1919 година отрядът му е разформирован. Същевременно в отчета си до коменданта на Трета армейска област от януари 1920 г. Бабунски съобщава, че се е срещнал с Милан Георгиев, който току-що се е завърнал от София, където е разговарял с отговорни дейци на ВМРО. Те му съобщили, че са взели решение да отправят молба до сръбското правителството да им разреши автономно управление. Ако то не се съгласи, тогава ВМРО ще извоюва това с оръжие. Бабунски предупреждава коменданта, че ако правителството наистина се съгласи с подобно искане, това би било голям провал.[6] Той умира през февруари 1920 година след кратко боледуване вследствие на контузия при падане от кон или според други източтици от грип. След смъртта му във Велес в 1924 година е изграден негов паметник, който е разрушен от българските власти през 1941 г.[7]

Правнук на Йован Бабунски е футболистът Бобан Бабунски.[8]

Литература[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Йован Бабунски в нашите сродни проекти:

Wikisource-logo.png Уикиизточник
Wikisource-logo.png Уикиизточник
  • Влаховић, Томислав. Витезови Карађорђеве звезде, Београд, 1989, 274.
  • Иванов, Н. Ролята на Йован Бабунски в сръбската въоръжена пропаганда. Македонски преглед, год.ХХХ, кн.4,151-158 с.
  • Илић, Драгутин. Југословенски народни владари и великани, Београд 1936, 208-211.
  • Јовановић, Алекса. Српске школе и четнички покрет, Скопље 1937, 281, 288, 306.
  • Јокановић, Божа. Светле слике из великих дана, Београд 1940, 42-47.
  • Пешић, Миодраг Д. Стари четници, Крагујевац, 2000.
  • Поповић, Милан. Споменица учитељима и учитељицама изгинулим и помрлим у ратовима 1912-1918, Београд б.г., 8-10.
  • Споменица прославе тридесетогодишњице четничког покрета у јужној Србији, Скопље 1938, 18.
  • Шкорић, Милош. Четници и добровољци у ратовима за ослобођење, Нови Сад, 1925.
  • Хаџи-Васиљевић, Јован. Споменица Јована Бабунског, Београд, 1923.
  • ((sr)) Дмитар Тасић, Летећи одред Јована Бабунског у спречавању комитске акције ВМРО 1919. године
  • ((sr)) „Српство“, број 15, Maj 2000.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Српски биографски речник, том 1, с. 36.
  2. Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 171.
  3. Св. Цар Константин и Царица Елена. // Убавините на Делчево. Посетен на 31 март 2014 г.
  4. Михайлов, Иван. Спомени, т. ІІ. Освободителна борба 1919-1924 г., 1965, с. 61-62, 351.
  5. Memoire presente au nom de la population bulgare de la Macedoine sous domination Yougoslave, Geneve, 1930, стр.27
  6. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941, К. Палешутски, стр. 108-109.
  7. Матица Српска. Српски биографски речник. Одабране биографије
  8. Македонски научен институт.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.