Хушанг Голшири

Хушанг Голшири
	Хушанг Голшири
	Хушанг Голшири, 1975 г.
Роден	16 март 1937 г. Исфахан, Иран
Починал	5 юни 2000 г. (63 г.) Техеран, Иран
Професия	писател, поет, журналист
Националност	Иран
Активен период	1960 – 2000
Жанр	драма, лирика
Съпруга	Фарзане Тахери (1979 – )
Деца	Барбад Голшири
Уебсайт	Страница в IMDb
	Хушанг Голшири в Общомедия

Хушанг Голшири (на персийски: هوشنگ گلشیری) е виден ирански литературен критик, редактор, поет и писател на произведения в жанра драма.

Той е сред първите ирански писатели, използвали съвременни литературни техники, включван е сред най-влиятелните писатели на персийската проза през 20-ти век.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хушанг Голшири е роден на 16 март 1938 г. в Исфахан, Иран, в голямо семейство. Израства в Абадан (1943 – 1955), докато баща му работи в строителството за Англо-иранската нефтена компания. В периода 1955 – 1974 г. живее в Исфахан.

След завършване на гимназията за кратко работи като деловодител, а после през 1958 г. започна да преподава в началните училища в селските райони. Едновременно следва и получава през 1962 г. бакалавърска степен по персийски език от университета в Исфахан.

След дипломирането си работи като учител средно училище в Исфахан и в околните градове. Чрез свой колега се запознава с актуалните теории и тенденции в художествената литература и създава трайни приятелства с по-авангардните писатели от онова време и най-вече с Бахрам Садеги.

Започва да пише поезия и художествена литература в края на 50-те години. Първият му разказ е публикуван в „Payām-e Novin“ през 1961 г. По-късно редактира литературното списание „Jong-e Isfahan“, издавано извън Техеран. Чрез литературните си срещи се свързва с ветераните от забранената партия „Tuda“, заради което през 1962 г. е арестуван и прекарва 5 месеца в затвора. По-късно пише за политическите затворници в някои от историите си в „Моят малък параклис“ и „Оръжейната стая“.

Първата му книга, сборникът с разкази „مثل همیشه“ („Както винаги“), е издаден през 1968 г.

Втората му книга, романът „شازده احتجاب“ („Принц Ехтеджаб“), е издаден през 1969 г. Той е история за аристократичния упадък, намекващ за неуместността на монархията за Иран. Романът е много успешен, преведен е на няколко езика и го прави известен. През 1974 г. е екранизиран в едноименния филм, който печели наградата „Крилат козирог“ за най-добър пълнометражен филм на Третия международен филмов фестивал в Техеран през 1974 г. и впоследствие е показан на филмовите фестивали в Лондон, Берлин и Кан. Малко след представянето на филма властите на шейх Пахлави арестуват Голшири и го затварят отново за близо 6 месеца.

През 1971 г. е издаден автобиографичният му роман „کریستین و کید“ („Кристин и хлапето“), през 1975 г. – сборникът му с разкази „نمازخانه کوچک من“ („Моят малък параклис“), а през 1977 г. – романът му „بره گمشده راعی“ („Изгубеното агне“).

През 1978 г. пътува до САЩ, завръща се следващата година и става водещ писател и литературен критик на следреволюционния Иран.

През есента на 1999 г. издава 2 сборника със статии, наречени „باغ در باغ، جلد اول “ („Градина в градината“).

Неговите творби включват 8 романа, 5 сборника с разкази, 2 книги по литературна теория и критика и 2 тома събрани есета и статии.

Наред с писането си създава работилници и класове, за да възпитава нови поколения писатели, редактира разни литературни списания и активно участва в борбата за свобода на мисълта и изразяването в Иран, както и в създаването на независимата асоциация на иранските писатели.

Удостоен е с наградата „Хелман-Хамет“ (Хюман Райтс Уоч) (1997) и германската награда за мир „Ерих Мария Ремарк“ (1999) за усилията му да се бори с потисничеството и да насърчава демокрацията, свободата на словото и правата на човека.

Хушанг Голшири умира от менингит в Техеран, Иран на 6 юни 2000 г.

След смъртта му през 2000 г. е основана културната фондация „Хушанг Голшири“, която учредява престижните литературни награди „Хушанг Голшири“.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

частично представяне

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

(شازده احتجاب, (1969
(کریستین و کید, (1971 – автобиографичен
(بره گمشده راعی, (1977
(آینههای دردار (1993
(دست تاریک، دست روشن (1995
(جن نامه (1997 – автобиографичен
(حدیث ماهیگیر و دیو (2000
(نیمه تاریک ماه (2002

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

(مثل همیشه (1968
(نمازخانه کوچک من (1975
(جبه خانه (1983

Серия „Изследвания“ (مجموعه مقالات)[редактиране | редактиране на кода]

(باغ در باغ، جلد اول (1999
(باغ در باغ، جلد دوم (1999

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

1974 Shazdeh Ehtejab – история и сценарий
1979 Sayehaye bolande bad

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Официален сайт на Фондация „Хушанг Голшири“
Хушанг Голшири в Internet Movie Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Houshang Golshiri в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.