Цар Борисов лопен

Тази статия е за растителния вид. За защитената местност вижте Цар-Борисов лопен.

---

Цар Борисов лопен

Червена книга на България

Критично застрашен

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophyta) (без ранг): Покритосеменни (Angiospermae) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Устноцветни (Lamiales) семейство: Живеничеви (Scrophulariaceae) род: Лопен (Verbascum) вид: Цар Борисов лопен (V. tzar-borisii)

Научно наименование

Verbascum tzar-borisii Stef.-Gat.

[ редактиране ]

Цар-Борисов лопен (Verbascum tzar-borisii) е ендемичен за България вид лопен разпространен само в отделни находища на южната част на област Варна. В Червената книга на България растението е вписано като Критично застрашен вид.

Разпространение и местообитания

Видът е разпространен в Североизточна България в района на Сиври тепе и съседен хълм край град Девня и Венчански дюз до съседното село Венчан. Известното находище до град Белослав вероятно е изчезнало. Среща се на надморска височина до около 300 m. Обитава твърде специфичен хабитат представен от отворени тревни съобщества на мергелни склонове с каменисти излази. Видът е със слаба конкурентна способност и се среща в крайно бедни на хранителни вещества, сухи, слънчеви места.

Описание на вида

Цар-Борисовият лопен е многогодишно тревисто растение. Цветоносните стъбла изправени, високи 40 – 70 cm, бялонапластени. Листата са розетковидни, широколанцетни, дълги 7 – 15 cm, широки 2,5 – 4 cm, едроназъбени понякога оголяващи по горната повърхност. Стъбловите листа намаляват нагоре по височина. Съцветията са метлици, цветовете са групирани по 2 – 3. Венчето е с диаметър от 20 – 25 mm, бледожълто, отвън гъсто разклоненовлакнесто. Тичинките са пет на брой, а тичинковите дръжки жълтеникави, с дълги бели папили, прашниците светложълти, бъбрековидни. Плодът е 4 – 5 mm дълга яйцевидна кутийка. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.

Мерки за защита на вида

Известни са четири популации, а заеманата от тях площ е под 1,5 km². Популациите на хълмовете край Девня наброяват около 700 – 850 и съответно 150 – 170 индивида, а числеността на двете популации на Венчански дюз – около 1000 растения. Характерен е много ниския процент цъфтящи индивиди – 1 – 5%. Заплаха за вида представляват ограниченото разпространение и екстремните условия на местообитанието, както и опитите за залесяване на хълмовете.

В България има обявени 2 защитени местности за запазването на вида:

• "Пробития камък - Цар-Борисовия лопен" с площ 79.98 хектара (код в регистъра: 575) - в землището на село Равна, общ. Провадия, обл. Варна;
• "Цар-Борисов лопен" с площ 7.46 хектара (код в регистъра: 577) - в землището на село Чернево, общ. Суворово, обл. Варна