Червен дъб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Червен дъб
Red Oak, Prokocim, Krakow, Poland.jpg
В есенна окраска
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Fagales Букоцветни
семейство: Fagaceae Букови
род: Quercus Дъб
вид: Q. rubra Червен дъб
Научно наименование
Уикивидове Quercus rubra
Карл Линей

Американският червен дъб (Quercus rubra) е листопадно дърво от втора величина, принадлежащо към групата на червените дъбове (секция Lobatae). Естествената му зона на разпространение обхваща източната част на северноамериканския континент. В България това дърво присъства като декоративен вид, интродуциран още в началото на 20-ти век - заради забележителната си есенна окраска, в съчетание с добра поносимост към градски условия; от него са формирани и горски насаждения, изпълняващи лесотехнически, ландшафтноустройствени и рехабилитационни функции.

Характеристики[редактиране | edit source]

Северният червен дъб е светлолюбив вид, представителите му достигат до 20 - 30 метра височина (отделни екземпляри до 49 м), със среден диаметър на ствола около 50 - 100 см (максимум 2.40 м). Темпът му на растеж (особено през първите 10 години) е сред най-бързите за род Дъбови.[1] Жизненият срок на Quercus rubra при оптимални условия се оценява на около 500 години.

Този тип широколистни растения могат да бъдат открити по-често в умерено влажни ареали, места със северно и източно изложение по ниски до средно високи склонове, котловини, речни долини, периферията на залѝвни зони, глинесто-песъчливи равнини, скални разкрития.[2] В природата, те виреят предимно върху добре дренирани, богати почви със слаба киселинност, в пояса от 0/150 до 1800 метра надморска височина.

Описание[редактиране | edit source]

Червеният дъб е със закръглена корона и прав ствол. Кората му е тъмносива, с плитки надлъжни пукнатини (ивици), уподобявани на "следи от ски";[3] в процеса на стареене, набраздяването ѝ става по-грубо.

Листата му са сравнително големи: размерът им е 10 - 25 см на дължина, 8 - 15 см на ширина. Те са прости, пересто нарязани, лъскаво зелени и гладки отгоре, по-светли отдолу; дяловете, от 7 до 11 на брой, са със заострени ъгли, за разлика от листата със заоблени дялове при почти всички местни за България видове дъб.[4]

Quercus rubra е еднодомно растение - върху всяко дърво се образуват мъжки и женски цветове (съцветия). Мъжките цветове са струпани в реси, които израстват от пазвите на миналогодишните листа. Те се появяват малко преди (или едновременно с) разлистването през април - май. Женските цветове са единични, групирани по два или повече образуват класовидни съцветия.

Плодовете са тип "орех", т.е. жълъди. Дължината им е 15 - 30 мм. Жълъдите узряват на втората година, самостоятелно или в групи от 2 до 5, покрити частично от плитки, люспести купули ("шапчици"). Дърветата започват да плододават, когато са на възраст от 20 - 25 години, пълноценно около 40 - 50-тата си годишнина. Добри реколти се наблюдават на всеки 2 до 5 години.

Екология[редактиране | edit source]

В рамките на екосистемите, в които той играе по-съществена роля, жълъдите и листата (филизите) на този вид дъб са добър хранителен източник за горските животни - елени, гризачи, зайци, мечки, различни видове птици: диви пуйки, кълвачи, сойки, синигери и други представители на пойните птици, пъдпъдъци, яребици, водоплаващи птици; същото важи и за домашните животни с досег до негови месторастения, като свинете например.

Съдържание: плодовете са сравнително бедни на протеини, фосфор и фибри, но са много калорични, богати на захари, скорбяла, мазнини, танини; високите нива на последното вещество са причина за горчивия им вкус.[5]

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]