Орех (плод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за плодовете с твърда черупка. За плода на дървото Орех вижте Орех (ядка). За други значения вижте Орех (пояснение).

Лешници, типични орехови плодове

Орех или орехче (на латински: nux) в ботаниката се нарича вид плодове с характерна твърда черупка. При този вид плодове няма физическо отваряне на плода и отделяне на семена. Понятието не се свежда единствено до биологичния вид орех, а включва и плодовете на редица други растения, като леската, кестена, дъба.

Ботаническо определение[редактиране | edit source]

В ботаническата класификация на видовете плодове при покритосеменните растения плодът орех е един от типовете плодове, спадащ към апокарпните {прости или сложни от един видоизменен плодолист} неотварящи се плодове със сух перикарп[1]. Освен орех плодът често се нарича и орехче. Често плод орех с купула се нарича жълъд.

Като отделни типове плодове се класифицират и други два вида:

  • Сборно орехче. Състои се от множество неотварящи се едносеменни плодчета. Характерен за семейства Ranunculus, Agrimonia, Geum
  • Ягодовидно многоорехче. Характерен за род Fragaria

Плодът орех може да се срещне при множество представители на сем. Лютикови (Ranunculaceae) - например лютиче (Ranunculus), на сем. Розоцветни (Rosaceae) - например очиболец (Potentilla), някои едносемеделни - лаваница (Alisma). Особеност е че плода в тези случаи е сборен многоорехов, тъй като всяко орехче има по едно семе.

Друг тип сборен многоорехов плод е този на ягодата (Fragaria). При нея върху месесто и разраснало се цветно легло, богато на захари и с характерен цвят, се разполагат и плодовете. Те са същински орехчета, но целия плод се означава като лъжлив плод, заради своя произход. Аналогична е ситуацията при омайничето, което също има разраснало цветно легло, но плодчетата са с незначително по-големи размери в сравнение с тези на ягодата.

Плодът на шипката — кучешка роза (Rosa canina) е също близък до строеж на ягодата, въпреки различията на пръв поглед. Плодът на кучешката роза се означава с наименованието цинародий.

Сходен строеж има плода на индийския лотос (Nelumbium nuciferum), но в него цветното легло разраства така, че всяко плодче се оказва разположено в малка вдлъбнатина.

Друг път в еволюцията на многомехунния плод води към формиране на сочните сборни многокостилкови плодове, а от тях — на еднокостилковите.

В овощарството[редактиране | edit source]

Голяма част от растенията даващи плод орех или негови подобни са култивирани и се отглеждат в овощарството с цел добив на плода за консумация и по-рядко техническа преработка. Най-известните от тях като орех, бадем, леска и кестен спадат към орехоплодните култури. Ягодата е причислена заедно с малина, къпина, френско грозде, бодливо грозде, облепиха, смокиня, лоза и киви към ягодоплодните овощни растения[2].

В лексиката[редактиране | edit source]

Думата орех в българския език се използва за да посочи дървесният овощен вид Обикновен орех (Juglans regia) и неговите плодове. Плодовете на ореха обработени с цел предлагане на пазара и пряка консумация от хората често се наричат и с определението ядки. Често като ядки се предлагат и ядивната част от плодовете на други видове с плод орехче. Приликата на черупката или ядивната част от плода често са основание и други плодове да бъдат наричани като орех.

В кулинарията[редактиране | edit source]

Понятието за орех в кулинарията се разминава с ботаническото и в голяма степен се припокрива с термина ядка. Прието е като ядка да се считат всички черупкови плодове, които съдържат ядлива сърцевина, която се консумира под различна форма от хората. Тук обаче освен орехите спадат и ядките на някои костилкови плодове, а така също и соята и нахутът.

Орехите са важен източник на хранителни вещества за хората и за обитателите на дивата природа. Причината за това е, че имат високо съдържание на мазнини и микроелементи и са високо ценени като храна богата на енергия. Голям брой семена са годни за консумация от хората и се използват в готварството, консумират се сурови, покълнали, печени или с допълнителна обработка. Някои се пресоват за масло, което се използва в готварството и козметиката. Орехите са важен източник на храна за дивите животни. Те са особено ценени от животни в умерения климатичен пояс където се събират и съхраняват като хранителен запас и избягване на глада по време на късната есен, зимата и началото на пролетта. Много от животинските видове са развили анатомичен или поведенчески начин да разчупват твърдата обвивка на плода.

Видове, имащи плод орех[редактиране | edit source]

Същинските орехи са типични за растенията от разред Fagales със следните по-характерни примери:

Разред Fagales
Таксономично
семейство
Таксономичен
род
Име Особености Изображение
Орехови (Juglandaceae) Орех
(Juglans)
Обикновен орех
(J. regia)
- Walnuss 003.JPG
Черен орех
(J. nigra)
- Black Walnut Juglans nigra Nut 2400px.jpg
Манджурски орех
(J. mandshurica)
- P0039-Juglans mandshurica.jpg
Carya Пекан
(C. illinoensis)
- Pekannuss ohne Hülle.jpg
Букови (Fagaceae) Бук
(Fagus)
? - Faînes.JPG
Кестен
(Castanea)
Сладък кестен
(C. sativa)
- 2006-11-16Castanea sativa01.jpg
Американски кестен
(C. dentata)
- American Chestnut.JPG
Японски кестен
(C. crenata)
- Castanea crenata - Osaka Museum of Natural History - DSC07727.JPG
Дъб
(Quercus)
? - Дъбови жълъди
Брезови (Betulaceae) Елша
(Alnus)
? - Alnus glutinosa - fruits and seeds.jpg
Леска
(Corylus)
? - Avellanae1.JPG
Габър
(Carpinus)
? - Carpinus-betulus-fruits.jpg
Воден габър
(Ostrya)
Обикновен воден габър
(O. carpinifolia)
- Ostrya carpinifolia MHNT.BOT.2004.0.156.jpg
Плод орех при други семейства
Таксономично
семейство
Таксономичен
род
Име Особености Изображение
Розоцветни (Rosaceae) Слива
(Prunus)
Бадем
(P. dulcis)
- Almonds02.jpg
Filipendula Брястнолистно орехче
(F. ulmaria)
- Filipendula ulmaria 01.jpg
Острикови (Cyperaceae) Cyperus Земен бадем
(C. esculentus)
- Cyperus esculentus 012 .jpg
Сумахови (Anacardiaceae) Anacardium Кашу
(A. occidentale)
- Cashew nut with fruit.jpg
Pistacia Шамфъстък
(P. vera)
- PistachGrp 001 LR.jpg
Нарови (Lythraceae) Trapa Воден орех
(T. natans)
Плодът е изграден от дебела, черна и твърда обвивка с четири роговидни, разположени на кръст израстъци. Съдържанието на скорбяла е високо. Имат приятен вкус. Наподобяват на сладък варен картоф или кестен. Поради тази причина още от древността се използват за храна от човека. В България също има традиции на консумация на плодовете от хора. Консумират се след сваряване и обелване на твърдата обвивка. В миналото са изхранвани и пасищно отглеждани стада от свине[3]. Trapa natans nut.jpg
Бобови
(Leguminosae)
Фъстък
(Arachis)
? - Arachis-hypogaea-(peanuts).jpg
Сминдух
(Trigonella)
Сминдух
(T. foenum-graecum)
Ядката добита от орехчето на сминдуха се използва за приготвяне на различни ястия в индийската кухня. Най-известно от тях е ястието наречено дал. Fenugreek-methi-seeds.jpg
Лецитисови
(Lecythidaceae)
Bertholletia Бразилски орех
(B. excelsa)
- Para Gr 99.jpg
Райски орех
(Lecythis)
? Плодът е орех, който е различен по размери, но сходен по строеж с този на бразилския орех. Семената съдържат до 75% мазнини, които на вкус също напомнят този на бразилския орех. Интересен факт е, че растенията имат способност да поглъщат селен от почвата и да го натрупват в големи количества в плодовете си. Ето защо консумацията на семена от орехи би могло да бъде причина за отравяне със селен. Консумацията ме обаче в минимални количества би могла да набави нужното количество при недостиг на селен в организма. Плод на Lecythis zabucajo
Протейнови (Proteaceae) Макадамия
(Macadamia)
? - Starr 081111-0455 Macadamia integrifolia.jpg
Гевуина
(Gevuina)
Чилийски лешник
(G. heterophylla)
- Gevuina avellana 2.jpg
Grevillea Чилийски орех
(G. robusta)
- Grevillea robusta seeds 01.JPG
Бурзерови
(Burseraceae)
Canarium Филиппински канариум
(C. ovatum)
- Pili nut (Canarium ovatum).jpg
Комбретови
(Combretaceae)
Тропически бадем
(Terminalia)
? - Termianalia foetida tree open fruits Mumbai Maharashtra DSCF1180 (4).JPG
Слезови
(Malvaceae)
Pachira Малабарски кестен
(P. aquatica)
Плодът е вдървисена продълговата и закръглена ягода с маслинен цвят и дължина 10 — 25 cm. В него се съдържат закръглени семена. Плодът съдържа много йод и на вкус наподобява на обикновен орех. Pachira aquatica (fruit) edit1.jpg
Млечкови
(Euphorbiaceae)
Ricinodendron Монгонго
(R. rautanenii)
Орехите на плода се консумират от местните бушменски племена в Намибия и Ботсвана още от преди 7000 години. Черупката на плода е много твърда и достигането до семената в нея е изключително трудно. За достигането до нея е нужно орехите да се обработят на пара за да омекне черупката, след това се варят, а за пълното отделяне се пекат на жар. Алтернативен начин за отделянето на черупката е да бъдат открити орехите в слонски изпражнения, които омекват под действието на ензимите в храносмилателната система на слона.[4] Mongongo nut2.png
Aleurites Лумбанг
(A. moluccana)
Плодът е кръгъл с вдървесинена черупка и дължина 4-6 cm. Семената му се консумират от хората. Съдържат голямо количество сапунини и форбол и поради тази причина са токсични при консумация в суров вид.[5] От тях се добива и масло, което обаче не е токсично и не дразни дори очите.[6] Aleur moluc 080716 1050 Fr ayot.JPG
Палмови
(Arecaceae)
Cocos Кокосова палма
(C. nucifera)
Плодът на кокосовата палма се нарича кокосов орех Coconut 123.jpg
Lodoicea Сейшелска палма
(L. maldivica)
Сейшелски орех, малдивски орех Lodoicea maldivica seed.jpg
Миристикови (Myristicaceae) Индийско орехче
(Myristica)
? - Nutmeg p1160003.jpg
Борови
(Pinaceae)
Бор
(Pinus)
Сибирски кедър
(P. sibirica)
Сибирски орех Seeds of Pinus sibirica.jpg

Хранителна стойност[редактиране | edit source]

Таблица на хранителните вещества[7]
(Хранителна стойност за 100 g)
Орех Лешник Бадем Фъстък Кашу Нахут Макадамия Кестен Шамфъстък Кокосов орех
Енергия, kcal 654 628 575 567 553 364 718 245 562 354
Основни, %
Белтъчини 15.23 14.95 21.22 25.8 18.22 19.3 7.91 3.17 20.27 3.33
Мазнини 65.21 60.75 49.42 49.24 43.85 6.04 75.77 2.2 45.39 33.49
Наситени 6.126 4.464 3.731 6.834 7.783 0.626 12.061 0.414 5.556 29.698
Мононенаситени 8.933 45.652 30.889 24.429 23.797 1.358 58.877 0.759 23.82 1.425
Полиненаситени 47.174 7.92 12.07 15.559 7.845 2.694 1.502 0.869 13.744 0.366
Холестерол 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
Въглехидрати 13.71 16.7 21.67 16.13 30.19 60.65 13.82 52.96 27.51 15.23
Захари 2.61 4.34 3.89 3.97 5.91 10.7 4.57 10.6 7.66 6.23
Влакна 6.7 9.7 12.2 8.5 3.3 17.4 8.6 5.1 10.3 9
Вода 4.07 5.31 4.7 6.5 5.2 11.53 1.36 40.48 3.91 46.99
Пепел 1.78 2.29 2.99 2.33 2.54 2.48 1.14 1.2 2.91 0.97
Витамини, mg
Витамин A 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
α-каротин 0 0.003 0 0 0 0 0 0 0 0
β-каротин 0.012 0.011 0.001 0 0 0.04 - 0.014 0.249 0
Витамин B1 0.341 0.643 0.211 0.64 0.423 0.477 1.195 0.243 0.87 0.066
Витамин B2 0.15 0.113 1.014 0.135 0.058 0.212 0.162 0.175 0.16 0.02
Витамин B3 1.125 1.8 3.385 12.066 1.062 1.541 2.473 1.342 1.3 2.54
Витамин B4 39.2 45.6 52.1 52.5 - 95.2 - 1.5 - 12.1
Витамин B5 0.57 0.918 0.469 1.767 0.864 1.588 0.758 0.554 0.52 0.3
Витамин B6 0.537 0.563 0.143 0.348 0.417 0.535 0.275 0.497 1.7 0.054
Витамин B9 0.098 0.113 0.050 0.24 0.025 0.557 0.011 0.07 0.051 0.026
Витамин B12 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
Витамин C 1.3 6.3 0 0 0.5 4 1.2 26 5.6 3.3
Витамин D 0 0 0 0 0 0 0 0 0.0008 0
Витамин Е 0.7 15.03 26.22 8.33 0.9 0.82 0.54 0.5 0 0.24
Витамин K 0.0027 0.0142 0 0 0.0341 0.009 - 0.0078 0 0.0002
Ликопен 0 0 0 0 0 0 - 0 1.405 0
Минерали, mg
Калций, Ca 98 114 264 92 37 105 85 29 105 14
Желязо, Fe 2.91 4.7 3.72 4.58 6.68 6.24 3.69 0.91 3.92 2.43
Магнезий, Mg 158 163 268 168 292 115 130 33 121 32
Фосфор, P 346 290 484 376 593 366 188 107 490 113
Калий, K 441 680 705 705 660 875 368 592 1025 356
Натрий, Na 2 0 1 18 12 24 5 2 1 20
Цинк, Zn 3.09 2.45 3.08 3.27 5.78 3.43 1.30 0.57 2.2 1.1
Мед, Cu 1.586 1.725 0.996 1.144 2.195 0.847 0.756 0.507 1.3 0.435
Манган, Mn 3.414 6.175 2.285 1.934 1.655 2.204 4.131 1.18 1.2 1.5
Селен, Se 0.0049 0.0024 0.0025 0.0072 0.0199 0.0082 0.0036 0.0012 0.007 0.0101
Аминокиселини, mg
Триптофан 170 193 214 250 287 185 67 35 271 39
Треонин 596 497 598 883 688 716 370 113 667 121
Изолевцин 625 545 702 907 789 828 314 125 893 131
Левцин 1170 1063 1488 1672 1472 1374 602 188 1542 247
Лизин 424 420 580 926 928 1291 18 188 1142 147
Метионин 236 221 151 317 362 253 23 75 335 62
Цистин 208 277 189 331 393 259 6 101 355 66
Фенилаланин 711 663 1120 1337 951 1034 665 134 1054 169
Тирозин 406 362 452 1049 508 479 511 88 412 103
Валин 753 701 817 1082 1094 809 363 178 1230 202
Аргинин 2278 2211 2446 3085 2123 1819 1402 227 2012 546
Хистидин 391 432 557 652 456 531 195 88 503 77
Аланин 696 730 1027 1025 837 828 388 212 914 170
Аспараг. к-на 1829 1679 2911 3146 1795 2270 1099 549 1803 325
Глутам. к-на 2816 3710 6810 5390 4506 3375 2267 410 3790 761
Глицин 816 724 1469 1554 937 803 454 164 946 158
Пролин 706 561 1032 1138 812 797 468 167 805 138
Серин 934 735 948 1271 1079 973 419 159 1216 172

Източници[редактиране | edit source]

  1. Кожухарова К., Стоянов К. & Райчева Цв. 2011. Анатомия и морфология на растенията. Ръководство за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър. Акад. изд. АУ-Пловдив.
  2. Биологично производство на орехоплодни култури, Agrobiostim
  3. Джулюн, Воден орех (Trapa natans), bgflora
  4. THE MONGONGO/MANKETTI NUT - Ricinodendron rautanenii (Schinziophyton rautanenii)
  5. Scott, Susan и др. Poisonous Plants of Paradise: First Aid and Medical Treatment of Injuries from Hawaii's Plants. University of Hawaii Press, 2000. ISBN 978-0-8248-2251-4. с. 26.
  6. Price, Len. Carrier Oils For Aromatherapy And Massage, 4th edition 2008 p 119. ISBN 1-874353-02-6
  7. USDA Nutrient Database