Джулюн
| Джулюн | ||||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
 Trapa natansL. |
||||||||||||||||||||||||
Джулюн (на латински: Trápa nátans), известен още като Воден орех, Джюлюн, Рогатка, Дяволски орех, е едногодишно влаголюбиво тревисто растение от семейство Нарови. Видът се среща и в България. Плодовете му се използват за храна на хора и животни.
Съдържание |
Разпространение[редактиране]
Естествените находища на водния орех са в Африка, голяма част от Азия и Южна и Източна Европа. Видът е привнесен от човека в Северна Америка, където се приема за инвазивен. Находищата му в България са по Черноморско крайбрежие, североизточните части на страната, Дунавска равнина, Предбалкан, Източна Стара Планина, Източни Родопи и Тракийска низина. Среща се на надморска височина от 0 до 500 метра. Расте в заблатени местности, бавнотечащи реки и разливи на реки със сладка и полусолена вода.
Особености на вида[редактиране]
Видът е едногодишен или многогодишен, тревист. Стъблото израства до 2 и повече метра дължина. Листата му биват два вида. Първите са подводни и представляват наделени на нишковидни дялове. Вторите са надводни като имат мехуресто подути дръжки изпълнени с въздухоносна тъкан. Имат листна петура с ромбична форма и назъбен външен ръб. Надводните листа образуват видимата част на растението над водната повърхност. То наподобява на розетка. Растението цъфти през юни - юли. Цветовете са дребни, с бели венчелистчета. Плодът е орех. Изграден и от дебела, черна и твърда обвивка. Обвивката притежава четири роговидни, разположени на кръст израстъци.
Плодовете на джулюна са с високо ниво на скорбяла. Имат приятен вкус. Наподобяват на сладък варен картоф или кестен. Поради тази причина още от древността се използват за храна от човека. В България също има традиции на консумация на плодовете от хора. Консумират се след сваряване и обелване на твърдата обвивка. В миналото са изхарвани и пасищно отглеждани стада от свине.
Природозащитен статус и опазване[редактиране]
В миналото в България видът е образувал плътни популации, особено в заблатени местности покрай река Дунав. Днес много от старите находища са дренирани и не съществуват. Среща се единично или на малки групи. Съгласно Закона за биологичното разнообразие видът е защитен. Част от известните находища се намират в природен парк Персина, защитена местност Джулюн гьол край село Драганово, природна забележителност Алепу, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Интересни факти[редактиране]
В България две села носят името Джулюница - в областите Велико Търново и Русе. Смята се, че и двете са наречени на растението джулюн, в чиито околности в миналото са се намирали естествени находища от него.
