Червен скален рак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Червен скален рак
Sally lightfoot crab.jpg
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Crustacea Ракообразни
клас: Malacostraca Висши ракообразни
разред: Decapoda
инфраразред: Brachyura
семейство: Grapsidae
род: Grapsus
вид: Grapsus
grapsus
Червен
скален рак
Научно наименование
Уикивидове Grapsus grapsus
(Linnaeus, 1758)[1]
Синоними[1]
  • Cancer grapsus Linnaeus, 1758
  • Cancer jumpibus Swire, 1938
  • Grapsus altifrons Stimpson, 1860
  • Grapsus maculatus H. Milne-Edwards, 1853
  • Grapsus ornatus H. Milne-Edwards, 1853
  • Grapsus pictus Lamarck, 1801

Червеният скален рак (Grapsus grapsus) е един от най-често срещаните раци по западното крайбрежие на Северна и Южна Америка. Те са много красиви, с ясно откроени и ярки цветове в червено, синьо и кафяво.

Разпространение[редактиране | edit source]

Този вид раци може да се открие по протежение на тихоокеанското крайбрежие на Мексико, Централна Америка, Южна Америка (на юг, до северната част на Перу), на близките острови, включително островите Галапагос, както и по атлантическото крайбрежие на Южна Америка.[2]

Описание[редактиране | edit source]

Червеният скален рак има типичната форма за рак, с пет чифта крака, предните два от които са по-малки, и завършват с щипки. Другите крака са по-широки, плоски, и само с върховете си докосват земята. Черупката на рака е малко по-дълга от 8 cm. Малките червени скални раци са черни или тъмно кафяви на цвят и са замаскирани добре в черните, покрити с лава бреговете на вулканичните острови. Възрастните екземпляри са доста по-различни на цвят, като някои от тях са кафяво-червени, а други на кафяви, розови или жълти петна.

Таксономия[редактиране | edit source]

Видът е описан за първи път от Карл Линей през 1758 г. в 10-то издание на Systema Naturae като „Cancer grapsus“.[1]

Едва през 1990 г. двата вида G. grapsus и G. adscensionis биват отделени като самостоятелни. Последният, за разлика от червения скален рак е разпространен в източната част на Атлантическия океан.[3][4]

Екология и поведение[редактиране | edit source]

Два млади червени скални рака на островите Галапагос

Тези раци живеят сред скалите по брега на морето. Хранят се предимно с водорасли, а понякога и с други растителни видове, както и с остатъци от мъртви животни. Те са много пъргави и трудни за хващане. Не се считат за много годни за консумация от човека, но се използват като стръв от рибарите.

При червените скални раци на островите Галапагос се наблюдава симбиоза на почистване на кърлежи от телата на местните морски игуани.[5]

Видът е бил изследван от Чарлз Дарвин по време на пътуванията си на корабаБигъл“, както и от първото всеобхватно проучване на фауната на Калифорнийския залив, проведено от Ед Рикетс, заедно с Джон Стайнбек и др.[6]

В записките си Стайнбек пише:[7]

Тези малки рачета имат невероятно красива окраска, ходят с върховете на крачетата си, и имат забележителни очи с изключително бързо време за реакция. Независимо от факта, че пълзят бавно по скалите, те са изключително трудни за хващане. Могат да се движат много добре във всяка една от четирите посоки.

Избягват умело мрежата, предвиждайки от каква посока идва. Ако ходиш бавно, те се движат бавно пред вас в тълпата. Ако побързаш, и те бързат. Когато се опитате да се потопите в тях, те сякаш изчезват в облаче синкав дим, но при всеки случай, те изчезват. Невъзможно е да се промъкнете до тях.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в ((en)) Peter Davie. Grapsus grapsus (Linnaeus, 1758). // 2012. Посетен на October 21, 2012.
  2. G. Guerao, C. D. Schubart & J. D. Cuesta. The first zoeal stages of G. grapsus & G. lividus (Decapoda, Brachyura, Grapsidae) from the western Atlantic. // Nauplius 9 (2). 2001. с. 111–121.
  3. Raymond B. Manning & Fenner A. Chace, Jr.. Decapod and Stomatopod Crustacea from Ascension Island, South Atlantic Ocean. // Smithsonian Contributions to Zoology 503. 1990.
  4. A. S. Freire, M. A. A. Pinheiro, H. Karam-Silva & M. M. Teschima. Biology of Grapsus grapsus in the Saint Peter and Saint Paul Archipelago, Equatorial Atlantic Ocean. // Helgoland Marine Research 65 (3). 2010. DOI:10.1007/s10152-010-0220-5. с. 263–273.
  5. Craig G. Macfarland & W. G. Reeder. Cleaning symbiosis involving Galápagos tortoises and two species of Darwin's finches. // Zeitschrift für Tierpsychologie 34 (5). 1974. DOI:10.1111/j.1439-0310.1974.tb01816.x. с. 464–483.
  6. ((en))  Darwin at the Museum (pdf). // Oxford University Museum of Natural History. Посетен на March 23, 2011.
  7. ((en)) Джон Стайнбек. The Log from the Sea of Cortez. Pan Books.