Шаблон:Избрана статия 35 2015

Откъс от „За стоиците“ на Филодем, в който се споменава Евфант Халкидически. Херкулански папирус 339, col. 8

Евфант (на старогръцки: Εὔφαντος) е древногръцки философ, историк и автор на трагедии от IV век пр. Хр. Споменат само в няколко фрагмента, неговата философска мисъл се свързва с Мегарската школа. Автор е на речта „За царуването“ (на старогръцки: Περὶ βασιλείας), написана за ученика му цар Антигон, също така и на „Истории“ (на старогръцки: Ἱστορίαι), в които се разказва за събития от неговото време, и на множество неидентифицирани трагедии. Никоя от творбите му не е запазена. Споменаванията на Евфант в античната литература са малко – общо шест на брой, като три от тях са в книгата на Диоген Лаерций „Животът на философите“.

Евфант е роден в Олинт, най-вероятно преди 348 година пр. Хр., когато градът е разрушен от Филип II Македонски. Става ученик на Евбулид Милетски, без да се знае кога точно.

Написва творбата си „Истории“, която се състои от най-малко 4 книги и се отнася до съвременни на Евфант събития. Диоген Лаерций цитира „Истории“ при описанието на посолството на Менедем Еретрийски при Деметрий I Полиоркет. В края на IV век пр. Хр. Евфант е назначен за наставник на „цар Антигон“, на когото посвещава речта си „За царуването“, и според думите на Диоген Лаерций тя била „много популярна“. Антигон е идентифициран от повечето изследователи като Антигон II Гонат. Други обаче идентифицират ученика му като Антигон III Досон.

Към творчеството му трябва да се добавят множество трагедии, играни по време на състезания, които според Диоген Лаерций му спечелват известност при провеждането на публични състезания. още »