Шумадийски планини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изглед от укреплението Островица в центъра на Шумадия, чийто градеж народните предания свързват с Ирина Кантакузина.
Поглед отдолу към Островица.

Шумадийските планини са група ниско и средновисоки възвишения между реките Дунав и Сава от север; Западна Морава и Детиня от юг; Велика Морава от изток; Колубара, Лиг и Детиня от запад.

Тази група планини включва от север на югоизток следните открояващи се по-високи възвишения:

  1. Авала (511 m);
  2. Космай (626 m);
  3. Букуля (696 m);
  4. Венчец (658 m);
  5. Рудник (планина) – орохидрографски възел на Шумадия от орографска гледна точка с най-високия връх в областта (1132 m);
  6. Вуян (856 m);
  7. Котленик (748 m) и
  8. Гледачки планини (922 m). [1]

През средновековието по билата и високите шумадийски възвишения е изградена северозападната полоса на т.нар. моравска укрепителна система – за защита на средновековната Белградска област откъм съседните сръбски земи.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. МАСТЕР РАД – стр. 23 – 26, архив на оригинала от 23 януари 2015, https://web.archive.org/web/20150123141347/http://www.pmf.ni.ac.rs/pmf/master/geografija/doc/2013/2013-10-29-si.pdf, посетен на 8 февруари 2016 
  2. Българска военна история през средновековието (част II, глава X), стр. 318 – 319. АИ „Проф. Марин Дринов“, ISBN 954-430-200-X, 1994.