Щокавски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за щокавицата. За шльокавицата вижте шльокавица.

Карта на наречията в бивша Югославия (без кайкавското и чакавското и тези в Македония и Словения) 1
Карта на наречията в бивша Югославия (без кайкавското и чакавското и тези в Македония и Словения) 2

Щокавски говор, по-точно щокавски говори или щокавица (наричан/и диалект/и), са разговорни наречия на т.нар. сърбохърватски език на територията на Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Хърватия. Понятието се употребява в различие от другите хърватски диалектни говори - кайкавски и чакавски.

Понятие[редактиране | edit source]

Терминологичното понятие за щокавски диалект възниква след образуването на Кралството на сърби, хървати и словенци, респективно Югославия. Сред подръжниците за създаването на общ сърбохърватски, даже сърбохърватскословенски език, е дори Иво Андрич. Ентусиазмът е голям, но реалностите други. Под въздействие на великосръбската доктрина се пристъпва към кодифицирането (стандартизирането) на новия език. За целта фразеологично различните кайкавски и чакавски хърватски говори са обособени в отделни "диалекти", а всички останали говори са вкарани в графата щокавски, под което се разбира, че те употребяват, като общо правило, въпросителното местоимение що (българско книжовно: какво) в разговорната реч.

При кодифицирането на новия език не са взети предвид редица исторически, етнографски, културни и религиозни дадености в различията между отделните южнославянски народи населяващи територията на бивша Югославия. В резултат на езиковия експеримент се получава една мешавица (ср. мешавина), чието разговорно и жаргонно название добива на български името шльокавица (използвано въобще в пейоративен смисъл, като обозначение на език за комуникация /включително в интернет/). Това е така, най-вече поради обстоятелството, че сърбите от старото княжство и кралство, както и черногорците използват кирилицата за азбука, а сърбите от Войводина, бошняците (включително в Санджак), хърватите и словенците - латиницата, и тази даденост не е възможно да се измени, още повече лесно и бързо. При въвеждането на езика, подобно и на нацията югославяни, не са отчетени редица съществени детерминационни фактори, най-важните от които са:

  • липса на обща история и чувство за принадлежност към един сърбохърватски (сърбохърватскословенски) народ;
  • елиминиране на българските говори на територията на бивша Югославия, включително във Вардарска Македония, чрез обявяването им за сръбски;
  • различното културно-религиозно развитие и ниво на народите /сърбите, черногорците и българите са православни, бошняците - мюсюлмани, а хърватите и словенците - католици/;

Всички тези детерминационни фактори, които действат в съвкупност и в съчетание с други вътрешнополитически и външнополитически (от геополитическо естество) причини, провалят през 90-те години на 20 век, експеримента наречен сърбохърватски език.

История[редактиране | edit source]

Щокавските говори фонетично се подразделят на три сравнително обособени дяла в зависимост от употребата на едно и също място в речта на праславянския звук Ѣ в и (икавски), йе (йекавски) или е (екавски) наречия. Употребата на тази фонетична особеност е рефлексна, т.е. подсъзнателна, неизменна и постоянна в речта.

Първият екавски говор е документиран в средновековните сръбски земи след дежевското споразумение в т.нар. средновековно сръбско кралство на Драгутин през 1289 г., икавският е записан през 1331 г., а йекавският в Хърватия - през 1399 г. Щокавските говори по исторически причини са силно повлияни във всяко едно отношение, но по различен начин, от старобългарския и църковнославянския език.

Класификация[редактиране | edit source]

Най-общо щокавските говори, определяни и като диалекти, се класифицират от югославските филолози на старощокавски и новощокавски.

Към старощокавските, според югославските филолози, спадат славонския хърватски говор, източнобосненския говор, черногорския зетско-южносанджакски говор и косовско-ресавския говор (включително отделяния от Павле Ивич негов смедеревско-вършецки говор), като последния се определя от българските диалектолози за краен западнобългарски диалект - виж и банатска българска книжовна норма.

Към новощокавските, според сърбохърватските филолози, спадат взетия за книжовен сръбски източнохерцеговински говор, западния хърватско-босненски икавски говор и екавския шумадийско-войводински говор.

От последните сърбохърватски класификации на щокавските говори отпада т.нар. призренско-тимокски говор с неговите две буферни предговорни зони - свърлигско-заплански говор и тимокско-лужнишки говор, включително горански (определяни от българската диалектология за т.нар. преходни у-говори, но по същината си български).

В общовъзприетата класификация на щокавицата на старощокавски и новощокавски говорни диалекти, прави впечатление алогичното групиране на хърватските и босненски говори с най-източния, според общоналоженото разбиране, косовско-моравски говор.

Историко-лингвистичен контекст[редактиране | edit source]

В исторически план, както и с оглед на политическите процеси в бивша Югославия довели до обособяването на отделни държави със свои различни езици на базата на щокавицата, източнохерцеговинското наречие е типичния и характерен сръбски говор, който на север през ужичкия говор преминава в шумадийско-войводински говор, т.к. херцеговци мигрират на север и запад към военната граница по време на османското робство. Тези е-говори са сръбски, а в Шумадия и Войводина търпят източно говорно влияние от българския език - виж славяносръбски език. Източнобосненския говор е типичния бошняшки, т.к. в историко-географски план е ограничен до територията на най-ранната босненска държава - Връхбосна. Икавските говори са хърватски, а йекавските преходни в Босна и Херцеговина. Йекавския зетско-южносанджакския е черногорския говор, който търпи едновременно сръбско и хърватско влияние - от Далмация и Дубровник, но все пак е в говорния континуум на приморските йекавски говори - виж и средновековни сръбски земи.

Говори[редактиране | edit source]

Географското разпространение на трите подвида щокавски наречия е следното:

Официални езици[редактиране | edit source]

Официалните (книжовни) езици базирани на щокавските говори са четири:

Между четирите езика има фонетични, фонологични и морфологични, синтактични, семантични и прагматични разлики, но като цяло те са вербално взамноразбираеми.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Shtokavian dialect“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.