Юен Шъкай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юен Шъкай
китайски политик
Юен Шъкай 
Роден: 16 септември 1859
Хънан, Китай
Починал: 6 юни 1916  (на 56 години)

Юен Шъкай (традиционен китайски: 袁世凱, опростен китайски: 袁世凯, пинин: Yuán Shìkǎi) е китайски държавен и военен деец. Известен e в китайската история като авторитарен политик и военен диктатор, а така също и като президент с широки пълномощия (1912-1915) и самопровъзгласил се за император (1916). Водач е на Бейянската армия.

Роден е на 16 септември 1859 година в провинция Хънан. Възглавява реакционните китайски кръгове през Синхайската революция през 1911 година. От 1912 е първият президент на Република Китай. Разгромява революцията и установява военна диктатура от 1914 година. На 12 декември 1915 година той прокламира себе си за император на Китайската империя. Неговите безкрайни репресии, неспособността му да решава належащите държавни проблеми и манията му да преследва опонентите си, обръщат всички партии в страната против него. Вкрайна сметка самопривъзгласилият се император е принуден да се откаже от титлата си. Юен Шъкай умира от бъбречна недстатъчност и на 6 юни 1916 година и оставя страната в пълен хаос.