AIM-4 Falcon

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сваляне на AIM-4 от F-106

AIM-4 Фалкън е американска ракета въздух-въздух, създадена от корпорацията Хюз Еъркрафт. Тя е първата управляема ракета, приета на въоръжение във Военновъздушните сили на САЩ.

Разработка[редактиране | edit source]

Проектът за създаването на дозвукова управляема ракета въздух-въздух е поет през 1946 от Хюз Еъркрафт под означението МХ-798. През 1947 характеристиката е променена на свръхзвукова ракета с означение МХ-904. Първоначалната цел е била оръжието да се използва като мярка за самозащита на бомбардировачите. През 1950 година обаче ролята е изменена на нападателна ракета за изтребители и прехващачи. Първите пробни запуски са осъществени през 1949, с кодово название на ракетата ААМ-А-2 Falcon (Фалкън, "сокол"). През 1951 названието е променено на F-98, а 4 години по-късно — на GAR-1.

Първоначалните модели GAR-1 и GAR-2 влизат на въоръжение през 1956 на F-89 Скорпиън, F-101 Вуду, F-106 Делта Дарт и F-102 Делта Дагър в САЩ. Ракетата е била използвана също от Канада, Швеция, Финландия и Швейцария на SAAB J 35 Draken, Дасо Мираж III и F-101 Вуду. Канада е смятала да въоръжи прехващачите си Авро Канада CF-105 Ароу, но това не се случва поради прекратяването на проекта.

При Скорпиън ракетите се поставят на външни гондоли, а при Делта Дагър и Делта Дарт — на спускаеми вътрешни гондоли. F-101B е бил снабден с две ракети на външни и две на вътрешни гондоли. Планирано е било Фалкън да се използва и на F-111, но това не се случва.

GAR-1 е с радарно самонасочване и обсег от 8 километра. Произведени са общо 4000 такива ракети, след което са изместени от GAR-1D (AIM-4А) с по-големи крила. Това е основната версия, от която са произведени около 12 000 бройки.

GAR-2 (преименувана на AIM-4B) е с топлинно самонасочване, която често се изстрелва по двойки. Тя е с около 40 мм по-дълга и с около 7 килограма по-тежка от предшественика си. След време е сменена от GAR-2A (или AIM-4C), която има по-чувствителен инфрачервен сензор. От нея са произведени около 26 000 бройки. GAR-2B (или AIM-4D) е олекотен вариант, приет на въоръжение през 1963. Правени са редица опити за подобрение на ракетата, като Супер Фалкън (по-голям обсег и скорост; бойна глава от 13 кг). GAR-3, GAR-3А и GAR-4А са разновидностите, означени като Супер Фалкън. GAR-9 и GAR-11 са версии с 0,25-килотонна ядрена бойна глава.

Употреба[редактиране | edit source]

Ракетите Фалкън са били употребявани във Виетнам на самолети F-4 Phantom II. Тя се оказва слабо ефективна, тъй като е предназначена за прехват на бомбардировачи. Захващането на целта е отнемало 6—7 секунди, което прави свалянето на бързи, маневриращи изтребители трудно. Бавният захват се дължи на слабата система за охлаждане на насочващата глава. Освен това запасът от течен азот за охлаждане е бил ограничен и стига само за около 2 минути, което прави ракетата безполезна. Тези недостатъци, както и малката бойна глава и ударният взривател са причината само 5 самолета да бъдат свалени с Фалкън.[1] Неуспешна е употребата и срещу наземни цели. Изтеглена е от употреба през 1969 и е заместена от AIM-9.

Характеристики (AIM-4C/D)[редактиране | edit source]

  • Дължина: 1,98 м / 2,02 м
  • Размах на крилете: 508 мм
  • Диаметър: 163 мм
  • Тегло: 54 кг / 61 кг
  • Скорост: Мах 3
  • Обсег: 9,7 км
  • Насочване: самонасочваща се радарна / инфрачервена глава
  • Бойна глава: 3,4 кг експлозив

Оператори[редактиране | edit source]

Платформи[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Davies, Peter E: "USAF F-4 Phantom II MiG Killers 1965-68", page 86. Osprey Publishing, 2004