Gymnocalycium mihanovichii
| Gymnocalycium mihanovichii | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Britton & Rose, 1922 | ||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Gymnocalycium mihanovichii в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Gymnocalycium mihanovichii е вид кактус от Южна Америка.[2] Най-популярните сортове са разнообразни мутанти, на които напълно липсва хлорофил, излагащ червената, оранжевата или жълтата пигментация. Тези мутантни щамове често се присаждат върху кактуса на хилоцереус (Hylocereus) и комбинираното растение се нарича „лунен кактус“.[3][4][5][6] Лунните кактуси обикновено се отглеждат като стайни растения и са известни още като рубинова топка, червена шапка, червен хиботан или кактуси хиботан.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Индивидуално растящият Gymnocalycium mihanovichii има широко сферично, сиво-зелено, често червеникаво обрасло растително тяло, което достига височина и диаметър от 3 до 5 сантиметра. Обикновено има 8 ребра с тесни леко назъбени ръбове. Има 5 до 6 слаби, гъвкави и леко извити сиво-жълти тръни, дълги между 0,8 и 1 сантиметър и отчасти капещи. Дългите от 4 до 5 см, камбановидни до фуниевидни цветове са жълтеникаво-маслинени до светло маслиненозелени. Светлозелените тичинки са на два реда. Стилусът също е светло зелен; белегът жълтеникав. Плодовете са с вретеновидна форма.[7]
Видовете, принадлежащи към сорта Hibotan, имат различен цвят от естествения, тъй като той е лишен от хлорофил и тъй като не може да живее със собствените си корени, е необходимо да бъде присаден върху друг кактус (Cactaceae), обикновено хилоцереус (Hylocereus).
Отглеждане[редактиране | редактиране на кода]
Гимнокалициума произвежда израстъци лесно, дори когато е присаден, което след това може да бъде присадено на нова основа, увековечавайки растението. Дори и най-добрите присадки издържат само няколко години, тъй като основата расте по-бързо от Gymnocalycium. След тази точка разликата в скоростта между двете става твърде голяма, за да може присадката да се задържи и така те се разделят. Потомъкът обаче може да бъде присаден обратно към подложката след това.[8]
Оцветените видове включват голяма група популярни мутанти, характеризиращи се с повече или по-малко цветни тела. Те могат да бъдат червени, оранжеви, лилави, жълти или дори бели. Първите напълно оцветени мутанти се наричат cv. Hibotan. Първите само частично де-хлорофили се наричат cv. Hibotan Nishiki и може да се отглежда от собствени корени. Всички Nishiki съдържат хлорофил, но с много антоцианин и изглеждат тъмнокафяви. С времето са получени много други цветове, а някои имат специални имена като Akagurohibotan-Nishiki или Pink-Kuro.[9][10]
Местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Редица гимнокалициуми предпочитат сянка в дивата природа, като са прикрити под храсти или треви, докато други предпочитат обилна слънчева светлина. Лунният кактус, например, процъфтява най-добре при ярка, непряка светлина и може да расте на закрито целогодишно. Тези, които предпочитат обилно слънце, може да се нуждаят от прикритие от слънцето в най-горещите месеци, но преувеличаването на това ще доведе до загуба на цветя. Балансът на саксийната среда трябва да е достатъчен, за да позволи приличен дренаж, така че растенията да не седят в блатиста почва повече от ден или два след поливане. През летните месеци растението може да се нуждае от често поливане, въпреки че тези в малки саксии ще се нуждаят от седмично поливане. Независимо от това, компостът трябва да бъде практически сух преди повторно поливане. Поливането през зимните месеци е излишно.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Цял Gymnocalycium mihanovichii[редактиране | редактиране на кода]
-
Gymnocalycium mihanovichii -
Цвят -
Цвете -
Плодове -
Семена
.jpg)
Присадки[редактиране | редактиране на кода]
-
Сорт friedrichii Rubra -
Оранжев сорт -
Поглед отгоре -
Сорт friedrichii Aurea -
Цъфнал сорт
_Gymnocalycium_mihanovichii_v_friedrichii_Rubra_-%E6%98%86%E6%98%8E%E4%B8%96%E5%8D%9A%E5%9C%92_Kunming_Expo_Gardens,_China-_(9207602184).jpg)
.jpg)
_na_podk%C5%82adce_Hylocereus_undatus).png)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Gymnocalycium mihanovichii (Britton & Rose, 1922). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ The Cactaceae. Courier Dover Publications, 1 June 1963. ISBN 978-0-486-21192-3. с. 153. Посетен на 3 September 2012.
- ↑ Rescuing and Grafting a Moon Cactus | Succulents and Sunshine // Посетен на 2018-11-22.
- ↑ How to Graft Cacti // Baetanical. 2017-09-10. Архивиран от оригинала на 2018-11-22. Посетен на 2018-11-22.
- ↑ 7 Steps to Grafting Cactus // Посетен на 2018-11-22.
- ↑ Goodbye Roxanne | How To Graft A Cactus | Personal Post // Liller Photo | Milwaukee Wedding Photographer. Архивиран от оригинала на 2018-11-22. Посетен на 2018-11-22.
- ↑ Urs Eggli, Leonard E. Newton: Etymological Dictionary of Succulent Plant Names. Birkhäuser 2004, ISBN 3-540-00489-0, p. 154
- ↑ D.G. Hessayon. The House Plant Expert. Sterling Publishing Company, Inc., 1 January 1992. ISBN 978-0-903505-35-2. с. 104. Посетен на 3 September 2012.
- ↑ Cultivar, Japan-E
- ↑ Hibotan Nishiki
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gymnocalycium mihanovichii в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |