Neisseria gonorrhoeae
Neisseria gonorrhoeae е Грам-отрицателна аеробна бактерия, причиняваща болестта гонорея.[1] Открита е през 1879 г. от немския учен Алберт Найсер. Бактериите от този вид са със сферична форма и се срещат винаги в групи по две, затова спадат към диплококите.
Характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Neisseria gonorrhoeae е аеробна, оцелява при фагоцитоза и при атака от неутрофилните гранулоцити. Разпространява се при вагинален, анален и орален секс, както и при раждане. Ако майката е преносител на бактерията, за да се предпази новороденото дете от заразяване, тя трябва да приема антибиотици преди раждането и веднага след него на очите на новороденото дете трябва да се приложи антибиотичен гел. При заразяване с Neisseria gonorrhoeae човекът не развива имунитет. Бактерията може повторно да атакува организма, като изменя белтъчините в обвивката си и по този начин заобикаля защитата на имунната система.[2]
Бактерията обикновено се насочва към гениталиите, гърлото и очите. Възможно е заразеният да не проявява симптоми. Нелекувана, инфекцията може да се разпространи и да засегне други части на тялото, например ставите. Диагностицира се посредством изследване на урина или вземане на проба от уретрата или маточната шийка.[3]
Тъй като бактерията се предава по полов път, при поставяне на диагноза е силно препоръчително да се прави изследване и за други полово предавани болести, тъй като вероятността за наличие на друго заболяване е твърде голяма.
Заразяване[редактиране | редактиране на кода]
При попадане в чуждия организъм бактериите се прикрепят с помощта на пили към епителните клетки на лигавицата. След това бързо се размножават и започват да образуват колонии. През това време те имат възможността да навлязат в кръвоносната система. Стимулират отделянето на цитокини – малки клетъчни белтъчни молекули, които служат за междуклетъчна комуникация. В резултат на това се насъбират фагоцитите макрофаги и неутрофилни гранулоцити – това са клетки, които ядат клетки. Използват се от имунната система за унищожаване на патогени. Бактерията Neisseria gonorrhoeae обаче е еволюирала така, че да не бъде откривана от имунната система.[4]
Симптоми при заразяване[редактиране | редактиране на кода]
Много често заразеният няма симптоми, което значително усложнява диагностицирането. При хората, които имат симптоми, най-често срещаните са:
- парене при уриниране
- затруднено уриниране
- чести пориви за уриниране
- изтичане на секрет от половите органи с лоша миризма
- проблеми с менструацията
Ако заболяването се пренебрегне, последиците може да бъдат сериозни – възпаление на тестисите и простатата, извънматочна бременност, безплодие и рак.[5]