Thylamys elegans
| Thylamys elegans | ||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
(Waterhouse, 1839) |
||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||
![]() |
||||||||||||||||||||||||
Thylamys elegans e вид опосум от семейство Didelphidae.
Съдържание |
Географско разпространение [редактиране]
Обитава полите на Андите в района на централно Чили и вероятно малка част от Аржентина на надморска височина до 2500 m.
Морфологични характеристики [редактиране]
Тялото е с дължина 106 - 121 mm, опашката 115 - 142 mm. Козината е със светлосива до светлобежова козина, като отстрани е по-светра, а към корема съвсем изсветлява. Около очите има черен пръстен, който е леко удължен напред към носа. Опашката е дебела в основата поради натрупването на мазнини.
Хранене [редактиране]
Представителите на вида консумират основно членестоноги и техните ларви, но също така и плодове, малки гръбначни животни, вероятно и мърша.[2]
Размножаване [редактиране]
Размножителният период е от септември до март и обикновено раждат по два пъти годишно. Женските имат 19 броя сукални зърна. Раждат около осем до петнадесет малки.
Бележки [редактиране]
- ↑ ((en)) Solari, S. & Teta, P.. Thylamys elegans. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 6 май 2010.
- ↑ Eisenberg, John Frederick и др. Mammals of the Neotropics: The Central Neotropics: Ecuador, Peru, Bolivia, Brazil. University of Chicago Press, 1999. ISBN 9780226195421. с. 669.
