Габъролистна зелкова
| Габъролистна зелкова | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Уязвим[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
K.Koch | ||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Габъролистна зелкова в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Zelkova carpinifolia (габъролистна зелкова) е вид растение от семейство Брястови (Ulmaceae). Листопадно дърво, 10 — 20 м високо. Кората на младите клонки влакнеста, светлокафява, на старите гола, тъмнокафява. Листата 4 — 9 см дълги, 2 — 5 см широки, яйцевидни или елиптични, едро напилени, с 4 — 8 двойки странични жилки, отгоре голи, отдолу слабо окосмени; в основата закръглени, слабо несиметрични, към върха слабо стеснени. Цветовете двуполови, единични в пазвите на листата и еднополови — мъжки — в групи. Тичинките 4 — 5. Околоцветникът прост, 4 — 5-делен. Плодът орехче. IV — V.[2] Видът е почти застрашен от изчезване.[3]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Разпространен е в Армения, Азербайджан, Грузия, Иран и Турция.[3] Култивирано много рядко — София (дендрариума на Агрономическия факултет). Произхожда от Кавказ и Югозападна Азия. Препоръчва се като парково дърво в южните части на страната върху влажна почва. Дървесината му е здрава, плътна и жилава, може да служи с успех за строителен материал. [2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Zelkova carpinifolia (K.Koch). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б Йорданов, Даки (главен редактор). Флора на България: Salicaceae до Amaranthaceae. Т. III. София, Българска академия на науките, 1966. с. 156.
- ↑ а б Güner, A. & Zielinski, J. Zelkova carpinifolia // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 1998. Посетен на 25 май 2007. (на английски)
