Гниене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Признаци на смъртта

Трупна бледост (pallor mortis)
Трупно изстиване (algor mortis)
Трупно изсъхване
Трупно вкочаняване (rigor mortis)
Послесмъртни петна (livor mortis)
Трупно гниене
Трупно разложение
Скелетонизация

Разлагаща се праскова

Гниенето, наричано още декомпозиция или разваляне на тъканите на мъртви растения, животни и друга органична маса, е биологичен каскадообразен процес при съдействието на микроорганизми за биохимично преобразуване на сложни органични молекули и субстанции в по-прости и лесноусвоими вещества, необходими за нов растителен и животински растеж и развитие.[1]

Гниенето[2] е изключително важен процес, който премахва мъртви тела и ги преобразува в полезни нови живи форми. Освен това процесът се грижи за рециклиране на иначе ограничените материали, енергия и пространство в планетния биом.

Немного след прекратяване на жизнените процеси настъпват необратими промени в организмите и тъканите на животните и растенията. Фазите на този процес са няколко и могат да се класифицират по различен начин (тук са показани два):

  • по крайните продукти на фазата:
    • (А1) газова или летлива фаза и
    • (Б1) течна фаза
  • по вида на трупа (кадавера):
    • (А2) прясно загниване (автолиза),
    • (Б2) разлагане (путрификация),
    • (В) разпад: мумификация, овосъчаване и
    • (Г) изсъхване, скелетонизация и минерализация (диагенеза).

Скоростта на процесите е различна според кондицията на организма преди смъртта, околните елементи: сезон и географски ареал – температура и влажност на въздуха, патогенен фон (сапрофити: бактерии, и гъби), хищници и лешоядни организми, място на депозиране на кадавера или другите органични тъкани: подземно, наземно, надземно, водно, подводно, въздушно, вакуум.

Източници[редактиране | редактиране на кода]