Омилетика
Омилетика (от старогръцки: homiletikos – свързан с общуването и беседването, събеседването [1]) e този дял на реториката, който се занимава с въпросите на християнската проповед, тоест това е науката, която изследва теорията, принципите като структура и т.н., както и историята на църковната проповед. Определя се като наука за църковното красноречие или като църковна реторика. Омилетиката е самостоятелен дял на приложното богословие [2].
Омилетиката се занимава с подготовката и произнасянето на църковни проповеди и други реторични жанрове с религиозно съдържание: поучителни слова, наставления, беседи и т.н. Тя разглежда проповедта като функция на Църквата и въобще като самостоятелно явление. Освен това омилетиката изучава законите на църковното красноречие през дадена историческа епоха и за отделни личности.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ homiletic (adj.) – 1640s, of or having to do with sermons, from Late Latin homileticus, from Greek homiletikos of conversation, affable, from homelein associate with, from homilos. homiletic, Online Etymology Dictionary
- ↑ Омилетика. Теория на проповедта. Том 1. Анотация // Архивиран от оригинала на 2007-08-20. Посетен на 2009-06-21.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Андриан Александров. Проповед, Проповедник, Слушатели. С., 2018.
- Тодор Поптодоров. Омилетика: Теория на проповедта. Т. 1. С. 2000.
- Тодор Поптодоров. Омилетика: История на проповедта. Т. 2. С. 2000.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Материали по омилетика Архив на оригинала от 2014-05-08 в Wayback Machine., Богословски факултет
- ((en)) Kenneth Burke, The Rhetoric of Religion: Studies in Logology, University of California Press, 1970
- ((en)) Michael Souders, Religious Rhetoric, oxfordbibliographies.com
