Сармада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сармада
на арабски: سرمدا
— град —
36.1833° с. ш. 36.7167° и. д.
Сармада
Страна Сирия
Население15000 души (2007)

Сармада (на арабски: سرمدا) е град в община Харим, мухафаза Идлиб в Сирия.[1] Той е разположен в най-северозападната част на страната в близост до границата с Турция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мястото е с историческа стойност, произтичаща от няколко археологически обекта, разкрити или документирани в района.

Колоната на Сармада – Градът се отличава с римската си гробница на Александрас, от втори век на нашата ера.[2] Гробът е с правоъгълна форма и съдържа две колони, състояща се от тринадесет цилиндрични дялани камъка, които са свързани в десетия цилиндър за хоризонталната плоча и с допълнителен капител най-отгоре.[3]

Римският храм – на 4 км по пътя към Бакира е разкрит римски храм, посветен на Зевс. Епиграфските свидетелства датират структурата около 169 г. Храмът е с масивна врата и наос, като е запазена една колоната от някогашните четири на портика.

Византийската църква, осветена в Сармада от Патриарх Илия Антиохийски през 722 г.[4] 

Това е и мястото, където се състои битката при Сармада между княжество Антиохия и Ортокидите на 28 юни 1119. По време на битката, антиохийският регент Роже Салернски е убит с меч в лицето в подножието на Великия украсен кръст (Crux gemmata), който служи като негов щандарт. Останалата кръстоносна армия е унищожена, като само двама рицари оцеляват. Рено Маносер се укрива в крепостта на Сармада, за да изчака крал Балдуин, но по-късно също е заловен от Илгази. Сред останалите затворници е вероятно и канцлерът Валтер (Готие), който по-късно пише разказа за битката. Масовото убийство създава името на битката, Ager sanguinis, на латински „Полето на кръвта“.

Манастирът на Свети пророк Даниил (също така известен като al-Breij) се намира на 2 км западно от града и е разположен на хълм, отдалечен на около 400 метра от пътя.[5] Манастирът е датиран от VI век, по време на късната монашеска фаза на мъртвите градове.[6] Запазени са сведения за укрепен манастир с три отбранителни кули на име Хисн ад Даир около Сармада, който е отстъпен на кръстоносеца Алан от Гаел от името на Балдуин II Иерусалимски през 1121 г.[7][8]

География, икономика и култура[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sarmada; Esyria
  2. Warwick Ball. Rome in the East. Taylor & Francis, 31 януари 2000. ISBN 978-0-415-11376-2. с. 363–. Посетен на 9 октомври 2012.
  3. Soubhi Saouaf. Six tours in the vicinity of Aleppo; visitors' guide. Georges Salem, 1957. Посетен на 9 октомври 2012.
  4. Redefining Christian Identity: Cultural Interaction in the Middle East Since the Rise of Islam. Peeters Publishers, 2005. ISBN 978-90-429-1418-6. с. 1–. Посетен на 9 октомври 2012.
  5. Diana Darke. Syria, 2nd. Bradt Travel Guides, 15 юни 2010. ISBN 978-1-84162-314-6. с. 200–. Посетен на 9 октомври 2012.
  6. The Rough Guide to Syria. Rough Guides, 1 юли 2001. ISBN 978-1-85828-718-8. с. 2–. Посетен на 9 октомври 2012.
  7. Thomas S. Asbridge. The Creation of the Principality of Antioch, 1098 – 1130. Boydell & Brewer Ltd, 2000. ISBN 978-0-85115-661-3. с. 169–. Посетен на 9 октомври 2012.
  8. Hugh N. Kennedy. Muslim Military Architecture in Greater Syria: From the Coming of Islam to the Ottoman Period. BRILL, 2006. ISBN 978-90-04-14713-3. с. 291–. Посетен на 9 октомври 2012.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sarmada в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​