Фравита
| Фравита | |
| римски военачалник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 402 г.
|
| Религия | Езичество |
Флавий Фравита (Flavius Fravitta; Fravitus; † 402/403 г.) e римски военачалник (magister militum) от вестготски произход в Източната Римска империя през края на 4 и началото на 5 век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Благородникът Фравита е езичник от готите, които император Теодосий I заселва като федерати през 382 г. на Долен Дунав. Тогава той е още много млад, но племенен вожд. Когато през 391 г. някои готи се бунтуват, Фравита е привърженик на римляните и се бие против Ериулф, който се навдигнал против Рим. Жени се за римлянка и се застъпва за асимилирането на готите в Римската империя.
През 395 г. Фравита е направен magister militum и се бие на Изток против бунтовници и крадци. През 400 г. спасява живота на император Аркадий като потушава бунта на Гаинас и създава отново ред в Тракия. За награда той получава правото да упражнява своите религиозни култови практики. През 401 г. Фравита става консул, но скоро попада в дворцовите интриги за могъщество в Константинопол и го съдят за предателство и след това го екзекутират.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Arnold Hugh Martin Jones, John Martindale, John Morris: The Prosopography of the Later Roman Empire. Bd. 1, Cambridge 1971, S. 372f.
- Herwig Wolfram: Die Goten. 4. Auflage, München 2001.
- M. Manitius, „Le migrazioni germaniche 378 – 412“, Storia del mondo medievale, volume I, 1999, pp. 246 – 274