Хъмкане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пърхащо с криле колибри

Хъмкането е звук, издаван чрез издаване на безмълвен тон със затворена уста, принуждавайки звука да излиза от носа.[източник? (Поискан преди 142 дни)] Да си хъмкаш означава да произведеш такъв звук, често с мелодия (безмълвно тананикане).[източник? (Поискан преди 142 дни)] Също така се свързва с вглъбеното усвояване съпроводено с възгласахмм“.[източник? (Поискан преди 142 дни)] Хъмкането има определен тембър (или качество на звука), обикновено монотонен или с леко вариращи тонове. Има и други подобни звуци, които не се произвеждат от човешко пеене, които също се наричат хъмкане, като звука, произвеждан от работещи машини, като микровълнова фурна или от насекомо по време на полет (жужене[източник? (Поискан преди 142 дни)]).


Механика[редактиране | редактиране на кода]

Хъмкането от хората се създава от резонанса на въздуха в различни части на проходите в главата и гърлото, при дишане.[източник? (Поискан преди 142 дни)] Хъмкането, което колибри създава, също се създава от резонанса: в този случай от преминаването на въздух срещу крилата при действията на летене, особено при зависване.[източник? (Поискан преди 142 дни)]

Хъмкането в човешката еволюция[редактиране | редактиране на кода]

Джоузеф Джордания (Йосиф Жордания на грузински) предполага, че хъмкането е могло да играе важна роля в ранната еволюция на човека (хоминидите) като контактни обаждания.[1] Много социални животни издават на пръв поглед безразборни и неясни звуци (като пилешко писукане), когато се извършват ежедневни действия (препитание, хранене). Тези звуци имат две функции: (1) да уведомят членовете на групата, че са от роднина и няма опасност, и (2) в случай на поява на някакви признаци на опасност (подозрителни звуци, движения в гората) животното, което първо забелязва опасността, спира да се движи, спира да издава звуци, остава мълчаливо и гледа в посока на знака за опасност. Останалите животни бързо следват примера и много скоро цялата група мълчи и сканира околната среда за възможната опасност. Чарлз Дарвин е първият, който забелязва това явление при дивите коне и говедата.[2] Джоузеф Джордания предполага, че за хората, както и за много социални животни, мълчанието може да бъде знак за опасност и затова нежното хъмкане и музикалните звуци отпускат хората (вижте използването на нежна музика в музикотерапията и приспивните песни).[3]

Хъмкането в езика[редактиране | редактиране на кода]

В Pirahã, единственият оцелял диалект на езика Мура (Амазония, Бразилия), има специален регистър на речта, който използва само хъмкане, без звуково освобождаване.[4]

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Хъмкането често се използва в музиката от жанрове, от класически (например, прочутия хор в края на второ действие на Мадам Бътерфлай на Джакомо Пучини) до джаз и R&B.[източник? (Поискан преди 142 дни)]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jordania, J. (2009). Times to Fight and Times to Relax: Singing and Humming at the Beginnings of Human Evolutionary History. Kadmos, 1, 272 – 277
  2. Darwin, Charles. (1871). Descent of Men. 2004:123
  3. Jordania, Joseph (2010). Music and Emotions: humming in Human Prehistory (proceedings of the International Symposium on Traditional Polyphony, held in Tbilisi, Georgia in 2008
  4. benjamins.com
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Humming в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​