Албрехт фон Халер: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 57: | Ред 57: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/haller_a/haller.htm#x Поезия от Албрехт фон Халер], в превод на [[Венцеслав Константинов]] |
* [http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/haller_a/haller.htm#x Поезия от Албрехт фон Халер], в превод на [[Венцеслав Константинов]] |
||
{{de икона}} [http://de.wikipedia.org/wiki/Albrecht_von_Haller Wikipedia] |
|||
{{de икона}} [http://gutenberg.spiegel.de/index.php?id=19&autorid=238&autor_vorname=+Albrecht+von&autor_nachname=Haller&cHash=b31bbae2c6 Projekt Gutenberg-DE] |
|||
{{de икона}} [http://www.zeno.org/Literatur/M/Haller,+Albrecht+von Werke bei Zeno.org] |
|||
{{de икона}} [http://www.fh-augsburg.de/~harsch/germanica/Chronologie/18Jh/Haller/hal_intr.html Bibliotheca Augustana] |
|||
{{de икона}} [http://www.ub.fu-berlin.de/internetquellen/fachinformation/germanistik/autoren/autorh.html Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin] |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 10:34, 14 ноември 2007
Албрехт фон Халер Albrecht von Haller | |
швейцарски поет и учен | |
Портрет от Й. Р. Щудер (1745) | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Религия | християнство |
Учил в | Тюбингенски университет Лайденски университет |
Работил в | Гьотингенски университет |
Награди | Член на Британското кралско научно дружество |
Семейство | |
Деца | Gottlieb Emanuel Haller |
Подпис | |
Албрехт фон Халер в Общомедия |
Албрехт фон Халер (на немски: Albrecht von Haller) е швейцарски поет от епохата на ранното Просвещение, който - в стила на времето - е и универсален учен, изтъкнат естествоизпитател и лекар.
Живот
Халер произлиза от стар бернски патрициански род, но рано загубва баща си и с помощта на близки следва медицина в Тюбинген и Лайден. На младини предприема с учебна цел продължителни пътувания из Англия и Франция. В 1736 г. Халер става професор по анатомия, хирургия и ботаника в Гьотингенския университет и постепенно си спечелва световна слава - става член на всички именити научни академии в Европа. Албрехт фон Халер, който в 1749 г. получава за научните си заслуги благородническа титла, е смятан за създател на експерименталната физиология.
Творчество
Като поет Халер се изявява преди всичко с публикуваната в 1732 г. стихосбирка "Опит за швейцарски стихове". Още в тези ранни поетически творби младият Халер се стреми да преодолее рационализма на епохата си, като се обръща към "майката природа" с нейната необятна съзидателна мощ. Включената в сборника епическа поема "Алпите" [1] (1729) възпява в изискани строфи красотата на планинския пейзаж, възхвалява простия човешки труд и изразява убеждението, че природосъобразният живот на обикновените хора е по-нравствен и по-разумен от изтънчения и преситен бит на висшето съсловие.
Халер си създава име и с "поучителни стихотворения" върху религиозни, нравствени и метафизически въпроси на епохата. Неговата образованост се проявява и в многобройни литературно-критически статии, което става причина да плъзне мълвата, че "четял и докато яздел".
По-важни произведения
Литературни творби
- Versuch Schweizerischer Gedichten, Bern 1732
- Versuch von Schweizerischen Gedichten. Zweyte, vermehrte und veränderte Auflage, Bern 1734
- Versuch Schweizerischer Gedichte. Neunte, rechtmäßige, vermehrte und veränderte Auflage, Bern 1762
- Usong. Eine morgenländische Geschichte, 1771
- Alfred, König der Angelsachsen, 1773
- Fabius und Cato, 1774
- Briefe über einige Einwürfe nochlebender Freygeister wieder die Offenbarung (3 Teile), 1775-77
Научни съчинения
- Erläuterungen zu Boerhaaves Institutiones (7 Bände), 1739-1744
- Enumeratio methodica stirpium Helveticae indigenarum (Beschreibung der schweizerischen Alpenflora), 1742
- Primae lineae physiologiae, 1747
- De partibus corporis humani sensilibus et irritabilibus, 1752
- Elementa physiologiae corporis humani (8 Bände), 1757-1766
- Historia stirpium Helvetiae über die schweizerische Alpenflora, 1768
Влияние
Възгледите на Албрехт фон Халер за живителната мощ на природата, за необходимостта от всестранно познание и поврат към първоизворите на живота завладяват френското Просвещение и особено мислите на Жан-Жак Русо - така те става подтик за всички социални обновления след края на XVIII век.
Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
- Поезия от Албрехт фон Халер, в превод на Венцеслав Константинов
Шаблон:De икона Projekt Gutenberg-DE
Шаблон:De икона Werke bei Zeno.org
Шаблон:De икона Bibliotheca Augustana
Шаблон:De икона Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin