Юеджи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 17:02, 21 май 2011

Миграция на **юеджите** през Централна Азия в периода от 176 г. пр.Хр. до 30 г. сл.Хр.

Юеджи (на китайски 月氏) е китайското име на древен централноазиатски народ. Смята се, че юеджите са идентични с индоевропейския народ на тохарите.^{[източник?]}

Първоначално са известни от най-древните китайски извори като "ючжи" - племе, влизащо в състава на т.нар. "бей-ди" или бели ди, европеидни племена, проникнали в Северен Китай. В района на провинция Шанси е съществувал град Дася, (大夏). Ако се направи анализ на начина, по който се е произнасяло названието в древнокитайски, според Старостин, се получава: dha:ts g(h)râ`s [tha:ts g(h)râ`s], което е доста близко до *toγri, сравни с гр.Тогара посечен от Птолемей в Серика! Или на Дася/Дагра, древнокитайското предаване е Тагра. Името Дахия се появява в надписите от Лянтай, гравирани в 28-та година (или 219 г.пр.н.е.) от управлението на първия император на Империята Цин – Цин-ши-хуанди. Има и река Дахия в Гансу, приток на Хуанхе. В хотаносакски документ от 800 г., се споменава град Ttaugara, разположен до Дунхуан, аналогично на гр.Тогара в „Серика” по Птолемей. Първоначалното самоназвание е "тахари", "тагари", Страбон използва формата "ТАХАРОІ". Друга податка за връзката Дасия-тохари е наличието на топоним Тухоло (Tuhuoluo) в Южен Учуан намиращ се в съвр.пров.Вътрешна Монголия, Тухоло е бил разположен в делтата на р. Шуле. Аналогично с Дася, в Ханската епоха започва да се нарича Кушанската държава. Но интересното е че формата с "о/у" тохари, Тухаристан/Тохаристан в китайските източници за пръв път се използва във "Вей-шу" като "Ту-хо-ло".

Самото назмание "юечжи" според най-древните китайски документи се е произнасяло като "руши" което е идентично с едно от самоназванито на тохарите - "арси", което означава "сребърни". Според Л.Клейн първоначалната родина на пратохарите е Минусинск, и той ги свързва с носителите на карасукската археологическа култура, които се разселват на юг към Джунгария и Синцзян, като проникват до Гансу и съвр.Западна Монголия, Шанси, Шенси, Хебей и района около Дунхуан (敦煌). В древнокитайски Дунхуан се е произнасяло като “túrw(h)áń” което изследователите свързват с др.гръцкото (Птолемей) Θροάνα, согдийското δrw’’n или δrw’n *(Θruwā́n). Свързва се с иранското лък, в перс. durūna, осет. ærdыn/ærdun, древноирански drunaka, хотаносакски dro/drou – власинка, косъм, снопче, тетива, откъдето и лък. От названието на града, гръко-римските географи съобщават за народ "фруни", "фрини", "фроани", живеещи източно от серите в областта Серика (Синцзян). Първоначално китайците включват предците на юечжите в групата на "народите ди". Първоначалното запознаване на китайците с бойната колесница става именно от пратохарите. После те създават силен племенен съюз и са основните доставчици на коне и нефрит за Китай, до времето на империята Цин. Впоследствие хуните хунну които са били техни васали отхвърлят зависимостта и им нанасят няколко сериозни поражения. Последното е през 166 пр.н.е.и завършва с обезглавяването на юечжийския владетел, а хунския шанюй Лоашан прави от черепа му чаша. Стига се до окончателно разгромяване на юечжийската общност. Най-голямата част от тях тръгват в търсене на нова земя. Маршрутът им минава през долината на р.Или, като част от тях се отклоняват към Таримска котловина и Турфан, където се формират държавиците Чеши (Турфан), Янци (Карашар) и Гуйца (Куча). В Таримския басейн има и по-рано проникнало тохарско население, в района на Крорайна (Лулан), Черчен, Ния, Хотан, Кашгар, н в най-западните райони (Кашгар, Тумшук и Хотан) се смесва със саки и формират хотаносакската езикова общност. Друга част от юечжите мигрира към Тибет където се смесва с кяните и в последствие се асимилира (т.нар. малки юечжи, или "сяо-юечжи". Трета част в 182 г.пр.н.е. се преселва към вътрешността на Китайската равнина, където по-късно се китаизират. Техните потомци носят родовото (фамилно) име Чжи. Основната група живее в долината на р.Или и Седморечието около 30 години. Според археолога Заднепровский, етноидентифициращ белег за тохарското присъствие там са подбойните погребения и изкуствената черепна деформация.{{* Крейг Бенджамин. МИГРАЦИЯТА НА ЮЕЧЖИТЕ КЪМ СОГДИАНА. ( Eran ud Aneran Webfestschrift Marshak 2003 http://www.transoxiana.org/Eran/Articles/benjamin.html ) [[1]] }} В Седморечието юечжите се смесват със заварение народ саи 塞, или саиван 塞王, което в древнокитайски се е произнасяло като "сака" а "саиван" в буквален превод означава "царски саки" или това е буквален китайски превод на гръкоримските "сакараука" и "сакаравали". В първия случай е използвано индоиранското rājyā – владетел, а във втория аналогичното по значение, тохарско wāl – владетел, така че „сакараука” е предаването на названието „царски саки” през древноирански, а „сакравали” - чрез тохарския език. Но голяма част от саките се преселва на юг, през "висящите проходи" през Хиндукуш и Каракорум към Северна Индия, където сломяват гръко-индийските княжества. Следващият голям етап от миграцията на юечжите/тохари е свързана с идването на народа усун (烏孫). Въстановката на древнокитайското произношение е å(s)wēn, отговарящо на гръко-римското асиани, едно от племената завладяло Гръко-Бактрия. Значението на етнонима се извежда от тохарски: тох.(б) asam, asnke, тох.(а) āsānik, хотаносакското asana – достоен, благороден. Те са родствен на тохарите народ, които в миналото са живели съвместно, но юечжийският владетел ги нападнал коварно и убил владетелят им, за да ги направят свои васали. Усуните избягали при Хунну, и когато юечжите били разбити и избягали на запад, усунския владетел носещ титлата "кунмо" (昆莫) (чието древнокитайско предаване е било “kwân-mâk” което дава основание на Зуев да смята че китайският запис на титлата отразява израза “кан-баг” или “владетел-бог”), решава да си отмъсти за смъртта на баща си. Той напада юечжите в района на р.Или и ги разгромява като завладява "новата им родина". Част от юечжите се покорили на усуните. Това събитие е отразено в едно съхранено изречение от "Историята" на Помпей Трог: "Как асианите покориха тохарите и погубиха сакарауките". За наше голямо съжаление текстът на тази глава от труда му, не е съхранена.^{[източник?]}

Друга част продължава миграцията си на югозапад, заобикаля Даван (Фергана), преминава на запад в басейна на р. Амударя и нахлува в пределите на Гръко-Бактрия, която завладява през 132 пр.н.е.. Тук тези юеджи се разделят на пет княжества, наречени в китайските хроники "сихоу". Единодушно изследователите виждат в "сихоу" китайското предаване на кушанската титла yavuga, която произлиза от тохарското wayauka - водач, лидер.^{[източник?]} По-късно титлата е наследена и от тюрките под формата "ябгу" със същото зн. (водач, лидер). Няколко десетилетия петте княжества "сихоу" съществуват съвместно, докато владетелят на едно от тях Гуйшуан (Кушания), на име Куджала Кадфиз (Киодзикю в кит.транкрипция) завладял останалите четири и създал Кушанската империя или Кушанско царство. Там те влизат в контакт с елинистичната култура и усвояват гръцкото писмо и монетосеченето.^{[източник?]}

Виж още:

Ал.Луботски. Тохарски думи заети в древнокитайския език: (колесница, впряг, и градски стени, градска постройка).[[2]]
Ал.Луботски. ПЪРВОНАЧАЛНАТА ПАРАДИГМА НА ТОХАРСКАТА ДУМА ЗА “ВЛАДЕТЕЛ, ЦАР”.[[3]]
Крис Дорнеих. ГОЛЯМАТА МИГРАЦИЯ НА ЮЕЧЖИТЕ / А(Р)СИ В 166 г.пр.н.е. [[4]]
Крис Дорнеих. ЧЖАН ЦЗЯН, ТАЙНАТА МИСИЯ НА НА ХАНСКИЯ ИМПЕРАТОР У-ДИ В ТЪРСЕНЕ НА РУЧЖИТЕ” (ЮЕЧЖИТЕ) И ПАДАНЕТО НА ГРЪКО-БАКТРИЯ. СЪПОСТАВКА НА ЗАПАДНИТЕ И ИЗТОЧНИТЕ ИЗВОРИ. БЕРЛИН. 2008 г.[[5]]
УЛФ ЯГЕР. НОВИТЕ “СТАРИ МУМИИ” ОТ ИЗТОЧНА ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ. ПРЕДЦИТЕ НА ТОХАРИТЕ – “РИЦАРИТЕ” ОТ БУДИСТКИТЕ СТЕНОПИСИ И НЯКОИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ТОВА. (Sino-Platonic Papers, 84 - October, 1998)[[6]]
Долкън Камбери. “ЧЕРЧЕНСКИЯТ ЧОВЕК” МУМИЯ НА 3 000 ГОДИНИ. (ОТЧЕТ НА РАЗКОПКИТЕ В ЧЕРЧЕН – УЙГУРИСТАН). (Sino-Platonic Papers, 44 - January, 1994) www.sino-platonic.org [[7]]
Крейг Бенджамин. МИГРАЦИЯТА НА ЮЕЧЖИТЕ КЪМ СОГДИАНА. ( Eran ud Aneran Webfestschrift Marshak 2003 http://www.transoxiana.org/Eran/Articles/benjamin.html ) [[8]]
Ян Фу. ЮЕЧЖИТЕ И ДУНХУАН.[[9]]
Ю.Рьорих. Тохарският проблем. [[10]]
И.Умняков. Тохарская проблема. (Вестник Древнеи Истории, кн.3-4, 1940 г.) [[11]]
Леонид Сверчков. ТОХАРСКАЯ ПРОБЛЕМА» И КУЛЬТУРА РАСПИСНОЙ КЕРАМИКИ ЭПОХИ РАННЕГО ЖЕЛЕЗА (Сб.: „Традиции Востока и Запада в античной культуре Средней Азии” стр. 176-197) [[12]]
Касим Абдулаев. Номадските миграции в Централна Азия.[[

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K_Abdulaev_Nomadskite_migracii.pdf]]

Ж.Войников. БУЛОЦЗИТЕ – КОИ СА ТЕ? (СВЕДЕНИЯ ЗА НАРОД “БЪЛГАРИ” В КИТАЙСКИТЕ ХРОНИКИ).[[13]]
Петър Голийски. Българите и техният дълъг път от Тян Шан до Европа.[[14]]

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Самото назмание "юечжи" според най-древните китайски документи се е произнасяло като "руши" което е идентично с едно от самоназванито на тохарите - "арси", което означава "сребърни". Според Л.Клейн първоначалната родина на пратохарите е Минусинск, и той ги свързва с носителите на карасукската археологическа култура, които се разселват на юг към Джунгария и Синцзян, като проникват до Гансу и съвр.Западна Монголия, Шанси, Шенси, Хебей и района около Дунхуан (敦煌). В древнокитайски Дунхуан се е произнасяло като “túrw(h)áń” което изследователите свързват с др.гръцкото (Птолемей) Θροάνα, согдийското δrw’’n  или  δrw’n *(Θruwā́n). Свързва се с иранското лък, в перс. durūna, осет. ærdыn/ærdun, древноирански drunaka, хотаносакски dro/drou – власинка, косъм, снопче, тетива, откъдето и лък. От названието на града, гръко-римските географи съобщават за народ "фруни", "фрини", "фроани", живеещи източно от серите в областта Серика (Синцзян).
 Първоначално китайците включват предците на юечжите в групата на "народите ди". Първоначалното запознаване на китайците с бойната колесница става именно от пратохарите. После те създават силен племенен съюз и са основните доставчици на коне и нефрит за Китай, до времето на империята Цин. Впоследствие хуните [[хунну]] които са били техни васали отхвърлят зависимостта и им нанасят няколко сериозни поражения. Последното е през [[166 пр.н.е.]]и завършва с обезглавяването на юечжийския владетел, а хунския шанюй Лоашан прави от черепа му чаша. Стига се до окончателно разгромяване на юечжийската общност. Най-голямата част от тях тръгват в търсене на нова земя. Маршрутът им минава през долината на р.Или, като част от тях се отклоняват към [[Таримска котловина]] и Турфан, където се формират държавиците Чеши (Турфан), Янци (Карашар) и Гуйца (Куча). В Таримския басейн има и по-рано проникнало тохарско население, в района на Крорайна (Лулан), Черчен, Ния, Хотан, Кашгар, н в най-западните райони (Кашгар, Тумшук и Хотан) се смесва със саки и формират хотаносакската езикова общност. Друга част от юечжите мигрира към Тибет където се смесва с кяните и в последствие се асимилира (т.нар. малки юечжи, или "сяо-юечжи". Трета част в 182 г.пр.н.е. се преселва към вътрешността на Китайската равнина, където по-късно се китаизират. Техните потомци носят родовото (фамилно) име Чжи.
-Основната група живее в долината на р.Или и Седморечието около 30 години. Според археолога Заднепровский, етноидентифициращ белег за тохарското присъствие там са подбойните погребения и изкуствената черепна деформация.{{източник|}} В Седморечието юечжите се смесват със заварение народ саи 塞, или саиван 塞王, което в древнокитайски се е произнасяло като "сака" а "саиван" в буквален превод означава "царски саки" или това е буквален китайски превод на гръкоримските "сакараука" и "сакаравали". В първия случай е използвано индоиранското rājyā – владетел, а във втория аналогичното по значение, тохарско wāl – владетел, така че „сакараука” е предаването на названието „царски саки” през древноирански, а „сакравали” - чрез тохарския език. Но голяма част от саките се преселва на юг, през "висящите проходи" през Хиндукуш и Каракорум към Северна Индия, където сломяват гръко-индийските княжества. Следващият голям етап от миграцията на юечжите/тохари е свързана с идването на народа [[усун]] (烏孫). Въстановката на древнокитайското произношение е å(s)wēn, отговарящо на гръко-римското асиани, едно от племената завладяло Гръко-Бактрия. Значението на етнонима се извежда от тохарски: тох.(б) asam, asnke, тох.(а) āsānik, хотаносакското asana – достоен, благороден. Те са родствен на тохарите народ, които в миналото са живели съвместно, но юечжийският владетел ги нападнал коварно и убил владетелят им, за да ги направят свои васали. Усуните избягали при Хунну, и когато юечжите били разбити и избягали на запад, усунския владетел носещ титлата "кунмо" (昆莫) (чието древнокитайско предаване е било “kwân-mâk” което дава основание на Зуев да смята че китайският запис на титлата отразява израза “кан-баг” или “владетел-бог”), решава да си отмъсти за смъртта на баща си. Той напада юечжите в района на р.Или и ги разгромява като завладява "новата им родина". Част от юечжите се покорили на усуните. Това събитие е отразено в едно съхранено изречение от "Историята" на Помпей Трог: "Как асианите покориха тохарите и погубиха сакарауките". За наше голямо съжаление текстът на тази глава от труда му, не е съхранена.{{източник|}}
+Основната група живее в долината на р.Или и Седморечието около 30 години. Според археолога Заднепровский, етноидентифициращ белег за тохарското присъствие там са подбойните погребения и изкуствената черепна деформация.{{* Крейг Бенджамин. МИГРАЦИЯТА НА ЮЕЧЖИТЕ КЪМ СОГДИАНА. ( Eran ud Aneran Webfestschrift Marshak 2003 http://www.transoxiana.org/Eran/Articles/benjamin.html ) [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/C_Benjamin_Yuetzi_Sogdiana.pdf]]
+}} В Седморечието юечжите се смесват със заварение народ саи 塞, или саиван 塞王, което в древнокитайски се е произнасяло като "сака" а "саиван" в буквален превод означава "царски саки" или това е буквален китайски превод на гръкоримските "сакараука" и "сакаравали". В първия случай е използвано индоиранското rājyā – владетел, а във втория аналогичното по значение, тохарско wāl – владетел, така че „сакараука” е предаването на названието „царски саки” през древноирански, а „сакравали” - чрез тохарския език. Но голяма част от саките се преселва на юг, през "висящите проходи" през Хиндукуш и Каракорум към Северна Индия, където сломяват гръко-индийските княжества. Следващият голям етап от миграцията на юечжите/тохари е свързана с идването на народа [[усун]] (烏孫). Въстановката на древнокитайското произношение е å(s)wēn, отговарящо на гръко-римското асиани, едно от племената завладяло Гръко-Бактрия. Значението на етнонима се извежда от тохарски: тох.(б) asam, asnke, тох.(а) āsānik, хотаносакското asana – достоен, благороден. Те са родствен на тохарите народ, които в миналото са живели съвместно, но юечжийският владетел ги нападнал коварно и убил владетелят им, за да ги направят свои васали. Усуните избягали при Хунну, и когато юечжите били разбити и избягали на запад, усунския владетел носещ титлата "кунмо" (昆莫) (чието древнокитайско предаване е било “kwân-mâk” което дава основание на Зуев да смята че китайският запис на титлата отразява израза “кан-баг” или “владетел-бог”), решава да си отмъсти за смъртта на баща си. Той напада юечжите в района на р.Или и ги разгромява като завладява "новата им родина". Част от юечжите се покорили на усуните. Това събитие е отразено в едно съхранено изречение от "Историята" на Помпей Трог: "Как асианите покориха тохарите и погубиха сакарауките". За наше голямо съжаление текстът на тази глава от труда му, не е съхранена.{{източник|}}
 Друга част продължава миграцията си на югозапад, заобикаля Даван (Фергана), преминава на запад в басейна на р. [[Амударя]] и нахлува в пределите на Гръко-Бактрия, която завладява през [[132 пр.н.е.]]. Тук тези юеджи се разделят на пет княжества, наречени в китайските хроники "сихоу". Единодушно изследователите виждат в "сихоу" китайското предаване на кушанската титла yavuga, която произлиза от тохарското wayauka - водач, лидер.{{източник|}} По-късно титлата е наследена и от тюрките под формата "ябгу" със същото зн. (водач, лидер).
@@ Ред 26: / Ред 27: @@
 * И.Умняков. Тохарская проблема. (Вестник Древнеи Истории, кн.3-4, 1940 г.) [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/I_Umnjakov_Toxarskaja_Problema_VDI_3_4_1940.pdf]]
 * Леонид Сверчков. ТОХАРСКАЯ ПРОБЛЕМА» И КУЛЬТУРА РАСПИСНОЙ КЕРАМИКИ ЭПОХИ РАННЕГО ЖЕЛЕЗА (Сб.: „Традиции Востока и Запада в античной культуре Средней Азии” стр. 176-197) [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/L_Sverchkov_Tocharskaja_prblema_i_Raspisnoj_kulture.pdf]]
+* Касим Абдулаев. Номадските миграции в Централна Азия.[[
+http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K_Abdulaev_Nomadskite_migracii.pdf]]
 * Ж.Войников. БУЛОЦЗИТЕ – КОИ СА ТЕ? (СВЕДЕНИЯ ЗА НАРОД “БЪЛГАРИ” В КИТАЙСКИТЕ ХРОНИКИ).[[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BULOCZITE_BG_KITAJ.pdf]]
 * Петър Голийски. Българите и техният дълъг път от Тян Шан до Европа.[[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Golijski_BG_Migracii.pdf]]