Бридж: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м по-дълбока категория
Ред 116: Ред 116:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.meingames.de/bridge.html Бридж]
* [http://www.bridge.bg/ Българска бридж федерация]
* [http://www.bridge.bg/ Българска бридж федерация]
* [http://www.worldbridge.org/ Световна бридж федерация]
* [http://www.worldbridge.org/ Световна бридж федерация]

Версия от 23:01, 18 юли 2011

Бридж
Вид: Игра с карти
Автор: Харолд Вандербилт
Година на създаване: 1925
Възрастова граница: над 10 години
Брой играчи: 4 (2 срещу 2)
Дек/колода/тесте: 52 карти
Раздаване и игра: по посока на часовниковата стрелка
Ранг на картите: A K Q J 10 9 8 7 6 5 4 3 2
Умения: добра памет, добра комуникация, стратегия и тактика

Бриджът, и по-специално спортният бридж (Шаблон:Lang-en), е първата игра с карти, която е призната за спорт.

Общи сведения

Бриджът се играе с тесте от 52 карти. То се състои от 4 цвята, които, подредени по нарастващо старшинство, са трефа, каро, купа и пика. (В България трефата често се нарича "спатия", но това наименование не е особено популярно в бридж-средите). Всеки цвят се състои от 13 карти, които, подредени по нарастваща сила, са: 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, J (Вале), Q (Дама), K (Рига, по-рядко Поп) и А (Асо, по-рядко Туз).

Правила на играта

Бриджът се играе от четирима състезатели, разделени на две състезаващи се двойки. Състезателите, седящи от противоположни страни на масата, са партньори. Бриджът е партньорска игра: резултатът от всяка игра, било то положителен или отрицателен, се присъжда на цялата двойка.

След като картите се разбъркат добре, те се раздават една по една по посока на часовниковата стрелка. Така всеки играч получава по 13 случайни карти, които се наричат ръка.

Всяко раздаване (игра, дон) се състои от две ясно разграничаващи се по време и същност фази. Първата фаза се нарича наддаване, а втората - разиграване.

Наддаване

Наддаването има за цел да установи договора в дадената игра. Наддаването започва от играча, който е раздал картите, който прави първата обява. След него обявява играчът в ляво от него, и т.н. играчите обявяват последователно един след друг по посока на часовниковата стрелка. Когато даден играч е наред да обявява, той трябва да направи едно от следните четири неща:

  1. Да направи значеща обява;
  2. Да обяви пас;
  3. Да обяви контра, ако последната значеща обява е била направена от играч от противниковата двойка; или
  4. Да обяви реконтра, ако последната значеща обява направена от него или неговия партньор е била контрирана от противниците.
  • Значеща обява се състои от ниво и деноминация. Нивото е число, което е задължително от 1 до 7, а деноминацията е един от четирите цвята (трефа, каро, купа или пика) или безкоз. Безкозът е най-старшата деноминация. Примери за значещи обяви: една трефа, една купа, две кари, три безкоз, пет пики, седем кари. Всяка значеща обява е формална заявка за договор, като нивото в нея показва броя на взятките над шест, които двойката се задължава да спечели, а деноминацията показва коза (или безкоз), при който двойката се задължава да спечели тези взятки. Всяка нова значеща обява трябва да е по-висока от последната направена значеща обява. Това означава, че или нивото на новата обява трябва да е по-високо, или, ако нивото е същото, деноминацията трябва да е по-старша. Например "три пики" е по-висока обява от "една трефа", защото нейното ниво е по-високо; "четири безкоз" е по-висока обява от "четири кари", защото безкоз е по-старша деноминация от каро; "две купи" е по-висока обява от "едно безкоз", защото нивото ѝ е по-високо.
  • Контрата е формална заявка за удвояване на крайния резултат от играта и формално изразява съмнение, че противниците ще могат да реализират договора, обявен чрез тяхната последна значеща обява.
  • Реконтрата е формална заявка за учетворяване на крайния резултат от играта, и формално изразява уверност в изпълнението на заявения договор, въпреки получената от противниците контра.

Наддаването приключва тогава, когато бъдат обявени три последователни паса. Последната значеща обява става договор в съответното раздаване.

Играчът от спечелилата договора двойка, който първи е направил обява в деноминацията на договора, се нарича разиграващ (декларант). Партньорът му се нарича мор, а играчите от противниковия отбор - защитници.

Ако никой от четиримата играчи не направи значеща обява, надаването приключва след като на масата прозвучат четири паса и това е единственият случай, при който не се провежда разиграване.

Разиграване

Бридж

В една игра има 13 взятки, като за всяка взятка се играе по една карта от четирите ръце. Първата карта играна във взятката се нарича атакуваща. След атакуващата се играят картите от останалите ръце като редът на поставянето им на масата е по посока на часовниковата стрелка. Всяка карта може да бъде избрана като атакуваща. Картите изиграни от ръцете след атакуващата трябва да отговарят по цвят (да бъдат от цвета) на атакуващата. В случай, че някоя ръка не притежава карта от цвета на атакуващата, може да се играе която и да е от картите в ръката. Взятката се печели от ръката, от която се е изиграла най-високата карта от цвета на атакуващата, освен ако някоя от изиграните карти е от козов цвят. В този случай взятката се печели от ръката, от която е игран коз с най-висок ранг. От ръката спечелила взятката се атакува за началото на следващата взятка и така, докато се изиграят всички карти.

Първата атака в играта се прави от ръката на защитника, намиращ се отляво на декларанта. След атаката морът показва на останалите участници картите от ръката си, поставяйки ги на масата подредени по цветове. От този момент до края на играта декларантът е отговорен за избор на карти за игра от ръката на мора. Морът не участва в играта и не му е позволено да прави предложения или коментира действията на играещите.

Нивото на договора, достигнато във фазата на наддаване, определя целта на разиграването от страна на декларанта: той/тя трябва да се опита да спечели за своя отбор взятки, чиито брой е равен или по-голям от 6 плюс нивото на договора. При постигане на тази цел се казва, че договорът е „изкаран“. Ако декларантът не успее да постигне целта се казва, че договорът е „вкаран“.

Запис на резултата

Има много начини за отбелязване на резултата при игра бридж. Повечето от тях зависят от броя маси на които се играе. Все пак всички ползват общ базов метод.

Базов метод. Зона

Най-общо казано след приключване на раздаването се пресмятат точките. Ако договорът е изкаран, обявилата го двойка печели точки. Ако договорът е вкаран, точки печели другата двойка (защитниците). Точките зависят от броя направени взятки, договора и зоната.

Зона в бриджа е условно "увеличаване на залога" за едната или двете двойки на масата. Когато една двойка е в зона, тя получава по-големи точкови награди за изкарана игра, но и по-големи загуби (точки за другата двойка) за вкарана игра. Възможни са четири положения: никой не е в зона, едната двойка е в зона, или и двете двойки са в зона. Има различни начини за определяне на това кой е в зона, които зависят от конкретния метод за смятане на резултата. Най-често е просто редуване.

При изкаран договор

  • Ако договорът е в трефи или кари (наричани още минори), за всяка взятка след шестата декларантите получават по 20 точки.
  • Ако договорът е в купи или пики (наричани още мажори), за всяка взятка след шестата декларантите получават по 30 точки.
  • Ако договорът е в безкоз, за 1 взятка след шестата декларантите печелят 40 точки, а за всяка следваща по 30. Например точно изкаран 1 безкоз е 40 точки, точно изкаран 4 безкоз е 130 (40+30+30+30) точки и т.н.

Ако договорът е донесъл поне 100 точки, без да се броят ръцете направени над него (наречени още добри), то изкараното се нарича манш. Манш има при договори от поне 5 в минор, 4 в мажор и 3 безкоз. Договор от 6 (заявка за 12 взятки) в нещо се нарича малък шлем, а от 7 (заявка за всичките 13 взятки) - голям шлем. Маншът и шлемовете носят различни награди, в зависимост от зоната. Добрите (взятките над договора) също се броят и носят точките си, но независимо колко са те, наградата не се влияе от тях.

  • Изкаран договор, който не е манш, носи 50 точки, независимо от зоната.
  • Манш без зона за декларантите им носи 300 точки.
  • Манш със зона за декларантите им носи 500 точки.
  • Малък шлем без зона носи 500 точки, плюс наградата от 300 точки за манш, тъй като задължително го включва. Общо 800 точки.
  • Малък шлем със зона носи 750 точки, плюс манша, общо 1250 точки.
  • Голям шлем без зона носи двойно наградата за малък шлем: 1000 точки. Към него отново се добавя манша, така че общият брой е 1300 точки
  • Голям шлем със зона отново е двойно наградата за малък: 1500 точки, плюс манша, общо 2000 точки.

При изкаран договор с контра, декларантите получават 50 точки награда, независимо от зоната, освен това точките за взятки до нивото на договора се удвояват, така че те могат да запишат и награда за манш с изкарани, контрирани 2 в мажор или 3 в минор. Точките за добри вече не се смятат по формулата от горе, а всяка носи по 100 точки без зона и 200 точки в зона.

При изкаран договор с реконтра, декларантите получават 100 точки награда, независимо от зоната. Точките за взятки до нивото на договора им се учетворяват, така че те могат да запишат награда за манш с изкарани, реконтрирани 1 в мажор или 1 безкоз. Точките за добри отново не се смятат по старата формула а са 200 без зона и 400 в зона.

При вкаран договор

  • Без зона за декларантите, всяка взятка, която не достига изкарване на договора (наричана още лоша), носи на защитниците по 50 точки.
  • Със зона за декларантите, всяка взятка, която не достига, носи на защитниците по 100 точки.
  • Без зона за декларантите с контра от защитниците, първата лоша носи на защитниците 100 точки, а всяка следваща по 200, или (2n-1)x100, където n е броя недостигнали взятки. Например 1 лоша носи 100 точки, 3 носят 500 и т.н.
  • Със зона за декларантите и с контра, формулата е (3n-1)x100. Например 1 лоша носи 200, 4 носят 1100 и т.н.
  • Без зона и с реконтра, точките които се дават просто при контра без зона се умножават по две: (2n-1)x200. Например 1 лоша носи 200 точки, 3 носят 1000 и т.н.
  • Със зона и с реконтра, точките отново се умножават по две: (3n-1)x200. Например 1 лоша носи 400, 4 носят 2200 и т.н.

Примери за смятане на точки:

  • Декларантите обявяват 2 пики и ги изкарват с 2 добри: 60 (6+ 2 взятки в мажор) + 50 (доманшово ниво) + 60 (2 добри в мажор) = 170 точки.
  • Декларантите обявяват 3 кари и ги изкарват с 4 добри: 60 (6+ 3 взятки в минор) + 50 (доманшово ниво) + 80 (4 добри в минор) = 190 точки.
  • Декларантите са в зона. Обявяват 4 купа и ги изкарват с 2 добри: 120 (6+ 4 взятки в мажор) + 500 (награда за манш в зона) + 60 (2 добри в мажор) = 680 точки.
  • Декларантите не са в зона. Обявяват 6 трефи и ги изкарват точно: 120 (6+ 6 взятки в минор) + 800 (награда за малък шлем и манш без зона) = 920 точки.
  • Декларантите са в зона. Обявяват 2 купи, които биват контирани от противниците им. Изкарват ги с една добра: 2*60 (контрирани 6+ 2 взятки в мажор) + 500 (награда за манш в зона) + 50 (награда за изкаран договор с контра) + 200 (награда за добра в зона) = 870 точки.
  • Декларантите не са в зона. Обявяват 1 каро и биват вкарани с 2 лоши: 2*50 = 100 точки за защитниците.
  • Декларантите са в зона. Обявяват 3 безкоз, биват контрирани и вкарани с 2 лоши: (3*2-1)*100 = 500 точки за защитниците.

Кръст. Комин. Робери

Импова таблица със задължения

Отборен турнир

Двойков турнир

Плафон. Контрá

Вижте също

Външни препратки

Шаблон:Link FA