Бридж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бридж
Bridge declarer.jpg
Вид: Игра с карти
Автор: Харолд Вандербилт
Година на създаване: 1925
Възрастова граница: над 10 години
Брой играчи: 4 (2 срещу 2)
Дек/колода/тесте: 52 карти
Раздаване и игра: по посока на часовниковата стрелка
Ранг на картите: A K Q J 10 9 8 7 6 5 4 3 2
Умения: добра памет, добра комуникация, стратегия и тактика

Бриджът, и по-специално спортният бридж (на английски: Contract bridge), е първата игра с карти, която е призната за спорт.

Общи сведения[редактиране | edit source]

Бриджът се играе с тесте от 52 карти. То се състои от 4 цвята, които, подредени по нарастващо старшинство, са трефа, каро, купа и пика. (В България трефата често се нарича "спатия", но това наименование не е особено популярно в бридж-средите). Всеки цвят се състои от 13 карти, които, подредени по нарастваща сила, са: 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, J (вале), Q (дама), K (рига, по-рядко поп) и А (асо, по-рядко туз).

Правила на играта[редактиране | edit source]

Бриджът се играе от четирима състезатели, разделени на две състезаващи се двойки. Прието е участниците да се наричат със условни имена посоките на света — Север, Изток, Юг и Запад. Състезателите, седящи от противоположни страни на масата, са партньори — едната двойка партньори е Север-Юг, а другата Изток-Запад. Бриджът е партньорска игра: резултатът от всяка игра, било то положителен или отрицателен, се присъжда на цялата двойка.

След като картите се разбъркат добре, те се раздават една по една по посока на часовниковата стрелка. Така всеки играч получава по 13 случайни карти, които се наричат ръка.

Всяко раздаване (игра, дон) се състои от две ясно разграничаващи се по време и същност фази. Първата фаза се нарича наддаване (анонсиране, обявяване, договаряне), а втората - разиграване. При първото раздаване първи е Север, при второто първи е Изток и т.н.

Наддаване[редактиране | edit source]

Наддаването е най-важната част от играта. То има за цел да установи договора в дадената игра. Наддаването започва от играча, който е раздал картите, който прави първата обява. След него обявява играчът в ляво от него, и т.н. играчите обявяват последователно един след друг по посока на часовниковата стрелка. Когато даден играч е на ред да обявява, той трябва да направи едно от следните четири неща:

  1. Да направи значеща обява: това е обява със стойност по-голяма от обявата преди него;
  2. Да обяви пас: да пропусне, т.е. да признае обявата преди него за значеща;
  3. Да обяви контра, ако последната значеща обява е била направена от играч от противниковата двойка; или
  4. Да обяви реконтра, ако последната значеща обява направена от него или неговия партньор, е била контрирана от противниците.
  • Значеща обява се състои от ниво и деноминация. Нивото е число, което е задължително от 1 до 7, а деноминацията е един от четирите цвята (трефа, каро, купа или пика) или без коз. Без коз е най-старшата деноминация. Примери за значещи обяви: една трефа, една купа, две кари, три без коз, пет пики, седем кари. Всяка значеща обява е формална заявка за договор, като нивото в нея показва броя на взятките над шест, които двойката се задължава да спечели, а деноминацията показва коза (или без коз), при който двойката се задължава да спечели тези взятки. Всяка нова значеща обява трябва да е по-висока от последната направена значеща обява. Това означава, че или нивото на новата обява трябва да е по-високо, или, ако нивото е същото, деноминацията трябва да е по-старша. Например "три пики" е по-висока обява от "една трефа", защото нейното ниво е по-високо; "четири без коз" е по-висока обява от "четири кари", защото без коз е по-старша деноминация от каро; "две купи" е по-висока обява от "едно без коз", защото нивото ѝ е по-високо.
  • Контрата е формална заявка за удвояване на крайния резултат от играта и формално изразява съмнение, че противниците ще могат да реализират договора, обявен чрез тяхната последна значеща обява.
  • Реконтрата е формална заявка за учетворяване на крайния резултат от играта, и формално изразява уверност в изпълнението на заявения договор, въпреки получената от противниците контра.

Наддаването приключва тогава, когато бъдат обявени три последователни паса. Последната значеща обява става договор в съответното раздаване.

Играчът от спечелилата договора двойка, който първи е направил обява в деноминацията на договора, се нарича разиграващ (декларант). Партньорът му се нарича мор, а играчите от противниковия отбор - защитници.

Ако никой от четиримата играчи не направи значеща обява, надаването приключва, след като на масата прозвучат четири паса и това е единственият случай, при който не се провежда разиграване. Значението на наддаването се характеризира със следната поговорка, широко разпространена между бриджьорите: "Лордовете анонсират, лакеите разиграват".

Системи за наддаване[редактиране | edit source]

Много играчи, включително всички професионални и полу-професионални, използват така наречените системи за наддаване. Системата представлява уговорка между двамата партньори, която дава конкретни ограничения за обявяването на даден анонс в дадена ситуация. Например, често срещана част от много системи е, че откриване с една купа гарантира 5 карти от цвят купа в ръката на откриващия.

Преобладаващата част от системите (но не всички) се базират на така наречените оньорни точки. Това е условна оценка на ръката, според нейния състав. Оньорните точки са: 4 за всеки туз, 3 за всяка рига, 2 за всяка дама и 1 за всяко вале. Останалите карти не носят оньорни точки. Повечето системи препоръчват да се открива с не по-малко от 12 оньорни точки.

Голяма част от системите включват условни анонси. Условен анонс е такъв, който не съдържа желания цвят във себе си (или просто не носи информация за желан цвят). Някои популярни системи съдържат условен анонс откриване от 1 трефа, което показва сила (например 17 или повече оньорни точки) и не дава никаква информация за желан цвят. Друг имат така наречените трансфери, които, в определени ситуации, казват един цвят, с който демонстрират конкретен друг. Например да се каже 2 кари, когато желаният цвят за игра е купа.

Съществуват много готови системи и повечето играчи играят такива (понякога с някои техни вариации). Има и играчи, които играят с експериментални техни системи. Всички популярни системи са започнали като експериментални. Някои популярни системи са:

  • Синя трефа
  • Презицна трефа
  • Сайк (SAYC - Standard American Yellow Card)
  • Акол (Acol)

Целта на системата, независимо дали е популярна или не, не е да бъде тайна. На турнирите по бридж се забраняват тайните в системата и е прието противниците да питат партньора на анонсиралия какво значи даден анонс. При отказ да се отговори или при открита лъжа, двойката рискува да бъде дисквалифицирана.

Разиграване[редактиране | edit source]

Бриджьори

Разиграването е втората част от играта. В една игра има 13 взятки, като за всяка взятка се играе по една карта от четирите ръце. Първата карта, играна във взятката, се нарича атакуваща. След атакуващата се играят картите от останалите ръце, като редът на поставянето им на масата е по посока на часовниковата стрелка. Всяка карта може да бъде избрана като атакуваща. Картите, изиграни от ръцете след атакуващата, трябва да отговарят по цвят (да бъдат от цвета) на атакуващата. В случай че някоя ръка не притежава карта от цвета на атакуващата, може да се играе с която и да е от картите в ръката. Взятката се печели от ръката, от която се е изиграла най-високата карта от цвета на атакуващата, освен ако някоя от изиграните карти е от козов цвят. В този случай взятката се печели от ръката, от която е игран коз с най-висок ранг. От ръката, спечелила взятката, се атакува за началото на следващата взятка, и така, докато се изиграят всички карти.

Първата атака в играта се прави от ръката на защитника, намиращ се отляво на декларанта. След атаката морът показва на останалите участници картите от ръката си, поставяйки ги на масата, подредени по цветове. От този момент до края на играта декларантът е отговорен за избор на карти за игра от ръката на мора. Морът не участва в играта и не му е позволено да прави предложения или да коментира действията на играещите.

Нивото на договора, достигнато във фазата на наддаване, определя целта на разиграването от страна на декларанта: той/тя трябва да се опита да спечели за своя отбор взятки, чиито брой е равен или по-голям от 6 плюс нивото на договора. При постигане на тази цел се казва, че договорът е „изкаран“. Ако декларантът не успее да постигне целта се казва, че договорът е „вкаран“.

Механика на разиграване[редактиране | edit source]

В бриджа не е прието изиграните карти от една взятка да се прибират в общ куп. Това може да е, за да могат играчите да просто анализират едно раздаване след като приключи, може да е защото това раздаване ще се играе от други играчи на друга маса. Това което е прието е играещият да покаже своята карта и след приключването на текущата взятка да я прибере пред себе с лицето надолу. Някои играчи правят два купа пред себе си — един за техните взятки и един за тези на противника, други играчи слагат картите пред себе си в една посока за собствени взятки и в перпендикулярна за чуждите, трети помнят.

В турнир, който и от методите да използвате, трябва да продължите да използвате до края, за да не ви обвинят в това, че подсказвате на партньора си.

Запис на резултата[редактиране | edit source]

Има много начини за отбелязване на резултата при игра бридж. Повечето от тях зависят от броя маси, на които се играе. Все пак всички ползват общ базов метод.

Зона[редактиране | edit source]

Зона в бриджа е условно "увеличаване на залога" за едната или двете двойки на масата. Когато една двойка е в зона, тя получава по-големи точкови награди за изкарана игра, но и по-големи загуби (точки за другата двойка) за вкарана игра. Възможни са четири положения: никой не е в зона, едната двойка е в зона, или и двете двойки са в зона. Има различни начини за определяне на това кой е в зона, които зависят от конкретния метод за смятане на резултата. Най-често е просто редуване.

Базов метод[редактиране | edit source]

Най-общо казано след приключване на разиграването се пресмята резултатът от играта. Начинът е различен в зависимост от това дали договорът е изкаран или вкаран. Ако договорът е изкаран, обявилата го двойка печели точки. Ако договорът е вкаран, точки печели другата двойка (защитниците). Точките зависят от броя направени взятки, договора и зоната.

При изкаран договор

  • Ако договорът е в трефи или кари (наричани още минори), за всяка взятка след шестата декларантите получават по 20 точки.
  • Ако договорът е в купи или пики (наричани още мажори), за всяка взятка след шестата декларантите получават по 30 точки.
  • Ако договорът е в без коз, за 1 взятка след шестата декларантите печелят 40 точки, а за всяка следваща по 30. Например точно изкаран 1 без коз е 40 точки, точно изкаран 4 без коз е 130 (40+30+30+30) точки и т.н.

Ако договорът е донесъл поне 100 точки, без да се броят ръцете, направени над него (наречени още добри), то изкараното се нарича манш. Манш има при договори от поне 5 в минор, 4 в мажор и 3 без коз. Договор от 6 (заявка за 12 взятки) в нещо се нарича малък шлем, а от 7 (заявка за всичките 13 взятки) - голям шлем. Маншът и шлемовете носят различни награди в зависимост от зоната. Добрите (взятките над договора) също се броят и носят точките си, но независимо колко са те, наградата не се влияе от тях.

  • Изкаран договор, който не е манш, носи 50 точки, независимо от зоната.
  • Манш без зона за декларантите им носи 300 точки.
  • Манш със зона за декларантите им носи 500 точки.
  • Малък шлем без зона носи 500 точки, плюс наградата от 300 точки за манш, тъй като задължително го включва, общо 800 точки.
  • Малък шлем със зона носи 750 точки, плюс манша, общо 1250 точки.
  • Голям шлем без зона носи двойно наградата за малък шлем: 1000 точки. Към него отново се добавя маншът, така че общият брой е 1300 точки
  • Голям шлем със зона отново е двойно наградата за малък: 1500 точки, плюс манша, общо 2000 точки.

При изкаран договор с контра декларантите получават 50 точки награда, независимо от зоната, освен това точките за взятки до нивото на договора се удвояват, така че те могат да запишат и награда за манш с изкарани, контрирани 2 в мажор или 3 в минор. Точките за добри вече не се смятат по формулата по-горе, а всяка носи по 100 точки без зона и 200 точки в зона.

При изкаран договор с реконтра, декларантите получават 100 точки награда, независимо от зоната. Точките за взятки до нивото на договора им се учетворяват, така че те могат да запишат награда за манш с изкарани, реконтрирани 1 в мажор или 1 без коз. Точките за добри отново не се смятат по старата формула, а са 200 без зона и 400 в зона.

При вкаран договор

  • Без зона за декларантите, всяка взятка, която не достига изкарване на договора (наричана още лоша), носи на защитниците по 50 точки.
  • Със зона за декларантите, всяка взятка, която не достига, носи на защитниците по 100 точки.
  • Без зона за декларантите с контра от защитниците, първата лоша носи на защитниците 100 точки, а всяка следваща по 200, или (2n-1)x100, където n е броят недостигнали взятки. Например 1 лоша носи 100 точки, 3 носят 500 и т.н.
  • Със зона за декларантите и с контра, формулата е (3n-1)x100. Например 1 лоша носи 200, 4 носят 1100 и т.н.
  • Без зона и с реконтра точките, които се дават просто при контра без зона, се умножават по две: (2n-1)x200. Например 1 лоша носи 200 точки, 3 носят 1000 и т.н.
  • Със зона и с реконтра, точките отново се умножават по две: (3n-1)x200. Например 1 лоша носи 400, 4 носят 2200 и т.н.

Примери за смятане на точки:

  • Декларантите обявяват 2 пики и ги изкарват с 2 добри: 60 (6 + 2 взятки в мажор) + 50 (доманшово ниво) + 60 (2 добри в мажор) = 170 точки.
  • Декларантите обявяват 3 кари и ги изкарват с 4 добри: 60 (6 + 3 взятки в минор) + 50 (доманшово ниво) + 80 (4 добри в минор) = 190 точки.
  • Декларантите са в зона. Обявяват 4 купа и ги изкарват с 2 добри: 120 (6 + 4 взятки в мажор) + 500 (награда за манш в зона) + 60 (2 добри в мажор) = 680 точки.
  • Декларантите не са в зона. Обявяват 6 трефи и ги изкарват точно: 120 (6 + 6 взятки в минор) + 800 (награда за малък шлем и манш без зона) = 920 точки.
  • Декларантите са в зона. Обявяват 2 купи, които биват контирани от противниците им. Изкарват ги с една добра: 2*60 (контрирани 6 + 2 взятки в мажор) + 500 (награда за манш в зона) + 50 (награда за изкаран договор с контра) + 200 (награда за добра в зона) = 870 точки.
  • Декларантите не са в зона. Обявяват 1 каро и биват вкарани с 2 лоши: 2*50 = 100 точки за защитниците.
  • Декларантите са в зона. Обявяват 3 без коз, биват контрирани и вкарани с 2 лоши: (3*2-1)*100 = 500 точки за защитниците.

Кръст. Комин. Робери[редактиране | edit source]

Записите на кръст и комин са сходни. И двете схеми разделят таблицата на две. Едната част е за ръцете, направени от обявени взятки, а другата е за награди (доманшово ниво, маншове, шлемове, добри и лоши). Точкуването определя и зоната. Много често срещано е при тези видове точкуване наградите за домашново и манш извън зона да не се смятат, макар и някои играчи да го правят. Това е въпрос на договор между играещите.

Разликата между кръста и комина е, че при запис на кръст, точките за всеки отбор се пишат отделно, докато при записите на комин точките за награди са една обща сума, като Север-Юг пишат положителни точки, а Изток-Запад отрицателни.

Запис на кръст

Ние Вие
Зона за точки от награди Зона за точки от награди
Зона за точки от обявени взятки Зона за точки от обявени взятки

Запис на комин

Обявени взятки Награди
Зона +- от обявени взятки Зона за обща сума

Когато една двойка натрупа 100 или повече в зоната за точки от обявени взятки, тя си записва манш и влиза в зона. Когато една двойка направи втори манш, това се нарича робер. Тогава тя си записва точките за манш в зона (независимо дали преди това играчите са се разбрали дали ще записват точките за манш извън зона или не). След робер и двете двойки излизат от зона и започва игра за нов робер.

Играта на кръст или комин е популярна сред играещите бридж като комар — за пари. Най-често при този случай играчите предварително се разбират, колко робера ще играят и определят някаква сума за разликата в точки, която се получи накрая.

Пример за игра и точкуване:

Крайният резултат от двата вида запис е абсолютно идентичен. Ще разгледаме един пример за запис при комин, при който играчите са решили да НЕ смятат наградите за доманшово ниво и манш без зона (както е и най-честият случай). Първата от трите колони в следващта таблица не е стандартна част от записа по комин, а е там, за да се разясни какво става. Все пак някои играчи я добавят и в реална игра.

Комин на лист
Доровор и резултат Обявени взятки Награди
2 без коз от Север с 1 добра +70 (взятки) +30 (добри)
4 купи от Изток точно -120 (манш)
-----Изток-Запад са в зона след тази черта-----
5 трефи от Изток с 2 лоши +230 (200 от лоши в зона и 30 от преди)
2 пики с контра от Юг с 1 добра +120 (манш - точките от взятки с контра се удвояват) +380 (50 от контра, 100 от добра с контра)
-----Всички са в зона след тази черта-----
4 пики с контра от Юг с 1 лоша +180
3 кари от Запад с 1 лоша +280
3 без коз от Изток точно -100 (робер) -220 (500 награда за робер)
-----Няма зона след тази черта-----
Сума: -30 -220
Обща сума: -250

Импова таблица[редактиране | edit source]

Имповата таблица съпоставя количества изкарани точки от базовия метод на нов вид точки — импове. Тя е и най-популярното средство за пресмятане на резултата при игра на бридж (макар и често да се използва в комбинация с други). Ето я:

Резултат от базовия метод Импове Резултат от базовия метод Импове
0-10 0 750-890 13
20-40 1 900-1090 14
50-80 2 1100-1290 15
90-120 3 1300-1490 16
130-160 4 1500-1740 17
170-210 5 1750-1990 18
220-260 6 2000-2240 19
270-310 7 2250-2490 20
320-360 8 2500-2290 21
370-420 9 3000-3490 22
430-490 10 3500-3990 23
500-590 11 4000-4490 24
600-740 12 4500+ 25

Най-често, когато се играе с импова таблица зоните се редуват по специален начин:

Раздаване Започва Зона Раздаване Започва Зона Раздаване Започва Зона Раздаване Започва Зона
1 Север няма 5 Север С-Ю 9 Север И-З 13 Север всички
2 Изток С-Ю 6 Изток И-З 10 Изток всички 14 Изток няма
3 Юг И-З 7 Юг всички 11 Юг няма 15 Юг С-Ю
4 Запад всички 8 Запад няма 11 Запад С-Ю 16 Запад И-З

Така за всеки 16 раздавания всеки ще може да е започващ във всяка конфигурация за зоните. Ако раздаванията са повече от 16, тази конфигурация се повтаря от 17 до 32, 33 до 48, и т.н.

Таблица със задължения[редактиране | edit source]

Може би най-популярният начин за игра на една маса — когато играчите са само четирима — е таблицата със задължения. При нея, след приключването на раздаването се определя условно задължение, което едната двойка трябва да покрие. Това не е задължително двойката на разиграващия в това раздаване. Може да се случи така че едната двойка да разиграва, а задължението да е в другата. От резултатът получен от двойката в това раздаване се изважда задължението и новополученият резултат се прехвърля в импове.

След приключването на едно раздаване играчите анализират картите си и пресмятат в коя двойка е задължението. То се определя според оньорните точки. Често, освен това, задължението зависи и от наличието на фитове. Фит е осем или повече карти от един цвят сред партньорите от една двойка. Някои таблици със задължения включват и наличието на суперфитове. Суперфит е десет или повече карти от един цвят сред двама партньори.

Най-популярната таблица със задължения определя задължението от оньорни точки и наличието на един или два-или-повече фита в двойка. За да престави по-прецизен начин за смятане на точките тя разширява базовият метод с така наречената доманшова награда. Това е допълнителна награда, която се дава за изкарани договори по-малки от манш (3 в без коз, 4 в мажор или 5 в минор), но по-големи от 2 пики — 2 без коз, 3 в мажор, 3-4 в минор. Наградата е 100 точки без зона и 200 точки в зона.

Задължения без зона Задължения в зона
Оньорни точки 0 фита 1 фит 2-3 фита 0 фита 1 фит 2-3 фита
20 0 80 110 0 80 110
21 70 110 110 70 110 270
22 80 130 190 80 130 290
23 90 170 400 90 270 600
24 170 190 410 270 290 610
25 190 410 410 290 610 610
26 400 410 430 600 610 630
27 400 430 460 600 630 660
28 430 430 460 630 630 680
29 460 460 960 660 660 1400
30-32 460 960 980 660 1410 1430
33-34 980 980 1430 1430 1430 2180
35-36 980 1480 1480 1480 2180 2180
37-40 1480 1480 1480 2180 2180 2180

Примери за смятане на точки с таблица със задължения:

  • Декларантите не са в зона. Обявяват 2 пики и ги изкарват с 2 добри: 60 (6 + 2 взятки в мажор) + 50 (изкаран договор) + 60 (2 добри в мажор) = 170 точки. Оказва че те имат 21 точки и фит в пика. Това е задължение от 110. 170 - 110 = 60. 60 прехвърлено в импове е 2. Декларантите записват 2 импа.
  • Декларантите са в зона. Обявяват 3 кари и ги изкарват с 4 добри: 60 (6 + 3 взятки в минор) + 100 (специално доманшово ниво) + 80 (4 добри в минор) = 240 точки. Оказва се че те имат 32 точки и фит в каро. Задължението им е 1410. 240 - 1410 = -1170. Въпреки че са изкарали договора си с добри, декларантите не са покрили задължението си и губят 15 импа.
  • Декларантите са в зона. Обявяват 4 купи и ги изкарват с 2 добри: 120 (6 + 4 взятки в мажор) + 500 (награда за манш в зона) + 60 (2 добри в мажор) = 680 точки. Оказва се че имат 28 точки и 2 фита (купи и трефи). Задължението в този случай е точно 680. Записват се нула импа.
  • Декларантите не са в зона. Обявяват 1 каро и биват вкарани с 2 лоши: 2*50 = 100 точки за защитниците. Оказва се че защитниците са имали задължение, защото те имат 23 точки и 1 фит. Освен това защитниците са в зона. Следователно задължението им е 270. Те са изкарали 270-100 = -170 и декларантите, въпреки че са вкарали договора си, печелят 5 импа.
  • Декларантите са в зона. Обявяват 3 без коз, биват контрирани и вкарани с 2 лоши: (3*2-1)*100 = 500 точки за защитниците. Оказва се, че декларантите са имали 26 точки без фит, което е задължение от 400. -500 - 400 = -900. Декларантите губят 14 импа.

Отборен турнир[редактиране | edit source]

Отборен турнир се играе от отбори от четирима. Минимум два отбора се необходими, но има конфигурации за три или повече. Един отбор е съставен от две двойки, които сядат на две различни маси в различни посоки. Ако едната двойка на едната маса е Север-Юг, то техните съотборници на другата маса, трябва да седнат в посока Изток-Запад.

Раздаванията, които се играят на двете маси, на които са седнали съотборниците, са едни и същи. Това може да стане, ако специално жури подготви картите за двете маси, но най-често картите се поставят в специални контейнери (донове), на които са обелязани картите за всеки играч, номера на раздаването, зоната и този, който трябва да започне анонсирането. След приключване на едно раздаване, картите се прибират в контейнера и той се предава на другата маса. Играчите водят записки за постигнатите резултати по базовия метод от раздаванията на тяхната маса.

След приключване на всички раздавания, точки за целия отбор се смятат като за всяко раздаване, резултатът на двойката от едната маса се събира с резултата на двойкат от другата и новополученият резултат се прехвърля в импове по импова таблица. Така, ако едно раздаване протече по абсолютно един и същи начин на двете маси, резултатът за всички от него ще е нула. Например, ако Север-Юг и на двете маси изкарат 400, то техните съотборници ще са изкарали по -400.

Ако един отбор се справи по-добре, примерен резултат от едно раздаване може да е че на едната маса Север-Юг са изкарали 430, а техните съотборници на другата маса -400 — и на двете се е играл манш в мажор без зона, но на първата Север-Юг са изкарали и една добра. Този отбор ще е 30 напред от това раздаване и ще запише 1 имп за него.

Ето и един примерен лист с резултати от отборен турнир:

Маса: 1 Север-Юг: Отбор А , Изток-Запад: Отбор Б
Раздаване Зона Договор Резултат Друга маса Сума Импове
1 няма С: 4 пики +1 +450 -420 +30 +1
2 С-Ю И: 2 кари = -90 +100 +10 0
3 И-З И: 6 купи -1 +100 +1430 +1530 +17
4 всички З: 3 без коз = -600 -50 -650 -12
5 С-Ю И: 4 купи = -420 +450 +30 +1
6 И-З С: 1 без коз = +90 -150 -60 -2
Общ резултат: +5

В този пример отбор А (Север-Юг на тази маса и Изток-Запад на другата) печели.

Двойков турнир[редактиране | edit source]

Двойковият турнир отново е предназначен за играчи на много маси, като едно раздаване минава през няколко (често всички) от масите. Резултатът при двойков турнир се изчислява според това как различните играчи са се справили с едно раздаване, като тези, които са играли Север-Юг с него се сравняват с останалите двойки в същата посока. Същото правят и двойките, които са играли Изток-Запад.

Необходими са различни кръгове с различни конфигурации от двойки в двете посоки, за да може тези които са били Север-Юг в един кръг, да могат да се съпоставят помежду си.

В идеализираният си вариант един двойков турнир, трябва да има толкова кръга, колкото маси участват на него и при всеки кръг едно раздаване да мине през всяка маса, за да може всекяка двойка да бъде равно съпоставена със всяка друга. За съжаление, често това е невъзможно, тъй като за да се случи ще е необходимо прекалено много време (или да се направи компромис с броя раздавания в кръг, който ще вкара дисбаланс в резултатите, защото някои двойки може да се справят добре с един вид раздавания и зле с друг).

Съществуват различни схеми, за да може един двойков турнир да се впише в разумно време. Може би най-популярната е движението по Мичел (но съществуват много други). При движението по Мичел на всяка маса има няколко раздавания (най-често между две и четири). Когато всички маси приключат с раздаванията на своята маса, се обявява край на рунда. След това всяка двойка Изток-Запад се премества на масата със следващ номер, а всяко раздаване на масата с предишен номер. Това се повтаря докато двойките Изток-Запад (и раздаванията) не обиколят всички маси. Ако масите са четен брой, двойките се инструктират кога да пропуснат едно раздаване, за да не срещнат тези, които вече са играли. Ако двойките са нечетен брой, във всеки рунд има почиваща двойка. Когато всички рундове минат, приключва и един кръг.

Неазвисимо дали турнирът е бил идеален или е бил по някоя схема за съкращаване, точкуването на двойковият турнир се определя от съревнователни точки (а не импове). Когато се разгледат резултатите (по базовият метод) от едно раздаване за всички двойки, които са преминали през него, една двойка получава две съревнователни точки за всяка която се е справила по-зле от тях, и по една съревнователна точка за всяка, която се е справила еднакво с тях. След това се записва процент, който показва каква част от възможния максимум съревнователни точки е взела двойката (максимумът е две по броят маси, на които се е играло това раздаване).

Пример за точкуване в двойков турнир:

Със всяко раздаване идва и лист, в който всяка играла маса трябва да отбележи резултата. Той може да изглежда така:

Раздаване 11 Започва: Юг. Зона: няма
Маса С-Ю И-З Договор Резултат Сър. Точки Процент
1 Двойка 1 Двойка 2 С: 4 пики = +420 2+2 = 4 40%
2 Двойка 3 Двойка 4 Ю: 4 пики +1 +450 2+1+2+2 = 6 60%
3 Двойка 5 Двойка 6 Ю: 4 пики +1 +450 2+1+2+2 = 6 60%
4 Двойка 7 Двойка 8 Ю: 6 пики -1 -50 0 0%
5 Двойка 9 Двойка 10 С: 4 пики х = +590 2+2+2+2+2=10 100%
6 Двойка 11 Двойка 12 С: 3 пики +2 +200 2 20%

Прието е положителният резултат да се записва за Север-Юг. Получените проценти са винаги огледални. Тъй като двойка 3 е получила 60 процента, противниците им от тяхната маса на втори рунд — двойка 4, ще получат 40 процента.

Победители в това раздаване са двойка 9 и двойка 8. Всяка от тях със 100%. Процентите за всяка двойка от всички раздавания се събират и това определя резултата и класирането във всеки кръг и съответно в турнира. В повечето турнири средно 66% от раздаване, гарантират печалба. Ако това не се случи, може да се използва за показателно че или водещите класирането са класа над останалите или тези в дъното на таблицата са класа под останалите.

Двойков турнир срещу отборен турнир:

Тъй като даже и разлика от 10 е от значение за резултат от двойков турнир, той предлага по-различна игра от отборните. В един отборен турнир разлика от 10 ще бъде прехвърлена в импове и ще донесе 0, докато в двойковия, тя ще даде максималният брой точки. Има много играчи, които предприемат коренно различен подход при игра на двойков и при игра на отборен турнир или при табилица със задължения, която е сходна с отборния.

Тъй като двойковите турнири почти никога не се провеждат в пълен вариант, а по някакъв съкратен, обикновено се получава че ако някоя от двойките е много по-добра или много по-слаба от останалите, тя внася дисбаланс в класирането, намалявайки или увеличавайки резултатите на двойки, които са имали късмета да са в подходяща позиция спрямо тях по-често от останалите. За да се предотвратят подобни ситуации, професионални двойкови турнири, често не допускат играчи с ЕЛО коефициент извън предварително обявени граници.

Плафон. Контрá[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]